Джаз, соул, рок, плюс още толкова разнообразни стилове в едно?! Phuture Shock обединяват всичко това в музика, предназначена за всякакви възрасти и настроения. В интервю за Avtora.com Филип и Даката от Phuture Shock (за съжаление, без чаровната вокалистка Деси) разкриват вижданията си за българската сцена, концертите и мистерията около тях.
Стефан Стефанов: Защо се нарекохте Phuture Shock?
Филип: Нарекохме се така на парчето на Къртис Мейфийлд. Оказа се, че Хърби Хенкок има същата песен.
.: Как се събраха Phuture Shock в сегашната формация?
Филип: Събрахме се в началото на 2001 година, като първият ни студиен албум - Playback, излезе през 2002 година. В сегашния си вид се събрахме, след като с Деси преаранжирахме музиката и поканихме Даката и Пеко.
.: Как определяте стила си?
Филип: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Като музикант имаш по-голяма свобода, отколкото ако си диджей, или пък правиш парчета вкъщи на компютъра. Тогава много по-специфично можеш да определиш работата си.
Като си в група обаче, имаш повече възможности. Имам интереси в много стилове и съм се повлиял от доста неща. Трудно ми е да определя, но все пак ние свирим фънк музика, както и соул. Опитваме се да звучим и с рок елементи, джънгъл, дръм енд бейс и джаз.
.: Кое е най-важното послание за вас като артисти? Какво искате да кажете на хората?
Филип: Текстовете Деси ги измисля и тя най-добре знае посланието. Аз като музикант и композитор, а Даката като аранжор, мисля, че...
Даката: Въпросът е просто хората да се забавляват. Нямаме сериозно послание, послание от рода на "Спрете войната", или нещо такова.
.: Какво ви вдъхновява?
Филип: Най-важното е да усетиш атмосферата на момента - помещението, в което свириш, нещо, което ти е направило впечатление... Ако има искреност в музиката, ти се получава и парчето става яко.
Ако тръгнеш с нагласата, че комерсиален тип музика се получава, когато спазиш тези и тези правила, мисля, че при мен и Деси не се получава желания ефект. Трябва да изненадаме себе си, за да се получи готино.
.: Все пак има ли рецепта за хит?
Филип: Не, аз също съм си го мислил. И в световен мащаб има хитове, които са създадени, за да бъдат хитове, но на мен лично повече ми харесват тези, които са улучили някакъв момент.
Не можеш да кажеш, че The Police са супер комерсиални, но са улучили. От по-старите също има парчета, които не са "комерсиални" като замисъл - тоест, може да са прости и да звучат елементарно, но в същото време са хитове.
Особено в хип-хопа има много такива заимствани и събирани стари парчета, които са обработени добре и се е получил точно този ефект.
Даката: Важното е музиката да идва от сърцето. Когато хората са искрени, се получава. Дали ще има комерсиален успех, това е относително. Ако сте искрени, като правите музика, нещата се получават добре.
.: Деси пее само на английски – това търсен ефект ли е, или така се получава?
Филип: Това е нещо, от което ние не можем да избягаме. Не, че не ни се е искало - на мен ми се е искало от гледна точка на това, че аз се кефя на България, на българския език и на всичко.
Просто в момента не можем да улучим правилните думи. За да се чувстваш удобно в това, което правиш, трябва да поддържаш някаква линия.
Нашата линия е ъндърграунд, ако може така да се каже, въпреки че аз съм против тези определения, защото не разделям музиката на комерсиална и некомерсиална, примерно, да отидеш в заведение и да чакаш да чуеш определен тип хитове.
Можеш да чуеш всякакви неща. Можеш да се заслушаш за какво става дума, особено на джаз концерти е така. В хип-хопа също. Отиваш и чуваш нещо, което никога не си чувал.
.: Как оценявате българската музика към момента?
Филип: Ако става дума за българската сцена, в съвременната музика има повече избор на групи, които свирят на живо. Освен това, има музиканти, които са доста добри, според мен. Като цяло, не винаги се получава най-добре, ако се съберат най-добрите музиканти на едно място, може би е въпрос на вкус.
Факт е обаче, че има много добри музиканти тук. Музиканти, които са на невероятно ниво. Има много яки хора, но няма много свобода на действие. В смисъл, че зависят от много други фактори.
Дори ако работиш всеки ден като музикант, ти наистина свириш и се упражняваш по цял ден, но нямаш много време да седнеш и да си помислиш, да си дадеш сметка за някои работи, или да се насочиш към нещо определено, да промениш някой стил...
Защото свириш всеки ден и то най-вече кавъри, като в един момент знаеш всички акорди. Но ако не ти е приятно да ги свириш, нямаш полза от тях, според мен. Това е за България. Иначе в Европа е много по-яко да ходиш на лайв банди. Там този "ъндърграунд" живот не е ъндърграунд за мен, направо си е higher life!
.: Значи всичко опира до големината на сцената, според теб, или има и нещо друго?
Филип: Опира до култура на това ти самият да искаш да отидеш някъде и да чуеш нещо, да го оцениш. Ако се поставя в ролята не на музикант, а на слушател и клиент, мога да кажа, че тук доста често се случва да не си доволен от някакви неща.
Може да те издразни охраната, или пък, че мястото е забутано и няма къде да се паркира... в смисъл, че има много неуредени неща и няма правилният клубен живот, според мен.
Аз предпочитам да има качество, а не зверско избухване, само за да си се отчел.
.: Какво ще се случва на българската музика оттук-нататък?
Даката: Трябва да се развие и то по-яко. Хората имат повече информация, изгражда се следващото поколение, което бидейки по-информирано от предишното, съответно би трябвало да е по-качествено. Не винаги е така де.
Но като слушам музиката отпреди 20-30 години и тази сега, мисля, че тогава е имало качествени неща. Някои от тях са останали по-ъндърграунд, други са станали по-известни, но то и сега е така.
Някои неща се налагат в медиите, а има хора, дори и ние, аз не искам да бъда скромен, но ние се занимаваме повече от 20 години... Смятам, че има и хора, които трябва да имат повече поле за изява. Това важи и за по-младите.
По някой път се замислям - ако сега бях на 19 и сега тепърва започвах, щях да се чудя какво да правя и какъв е пътят – X Factor ли е, "Гласът на България" ли е?! За мене не е това.
За мен е да се съберете с приятели, за да правите музиката, която ви харесва и идва от душата. Оттам-нататък хубавата музика намира път към хората.
.: Плановете на Phuture Shock?
Филип: Имаме много идеи, просто трябва да намерим подходящото време, за да ги запишем. И да се стремим да се случват все повече яки концерти!
Даката: Животът на една група по света е албум и след това турне, но тук нещата не стоят съвсем така. За Phuture Shock, Деси и Фичо си движат нещата, а аз свиря и в други групи, и знам как нещата назряват - идва момент, в който ти идва да запишеш.
Събирате се, свирите, записвате и издавате. Оттам-нататък въпросът е музиката да стигне до хората. Ако те я харесат - добре, ако не...
Филип: Коварно е да се издава албум много скоро, защото нашият In&Out го издадохме през 2010 година. В смисъл, като музикант искаш да промениш малко стила - да не е едно и също... новите парчета не може да са като старите. Това е предизвикателството. Обмисляш си стратегията, защото идеи има много.
Всеки има идеи, но трябва да са правилните, за да може да се селектират – например, аз имам един приятел, който има 64 парчета! (смее се)
.: Какво трябва да знаят хората за Phuture Shock ?
Филип: Phuture Shock не са позьори! (смее се)... Ние не се пресилваме, за да изглеждаме повече от това, което сме. Мисля, че има достатъчно мистерия около нас. Не я пресилваме!
