Любов! Трудно позволяваме на искрата й да пламне в сърцата ни, още по-трудно признаваме, че я изпитваме. И определено няма по-ужасна ситуация от тази да съберем сили все пак да кажем "Обичам те", а да не отговорят на чувствата ни. Или може би има – да ни отговорят, но по безумен начин. Например ето такъв:
Благодаря/Мерси.
И аз се обичам.
Трябва да поговорим…
Сигурно, кой не ме обича?
Чакай, какво?!
Лъжеш!
Message seen at 21:44.
Това е прекрасно!
Хахахахахахаха!
И аз обичам да правя секс с теб.
Е, и?
Ок.
Пия за това!
Знам.
Интересно…
Обичам… шоколад.
Хм… Трябва да тръгвам!
Докажи го!
И аз те обичам, ... (казваш друго име).
Само ако можех да накарам сестра ти/брат ти да каже това….
О, не!
Предвид глобалните проблеми в момента ми е трудно да натоваря връзката ни с допълнителна емоционалност.
Аз съм женен за морето.
Чакай, бременна ли си?
Браво на теб!
Ти не знаеш какво е любов!
А аз наистина много те харесвам. Иска ми се да живеехме в свят, в който "харесвам" и "обичам" имат едно и също значение.
Не, не ме обичаш. Обичаш идеята да си влюбен/а в мен, но всъщност не си. Разбираш ли?
Погледни зад себе си! (Бягаш, напускаш града и сменяш името си).
