През месец април изложбата „Живи човешки съкровища – България" гостува в Поморие - в НЧ „Просвета 1888“. След това експозицията отпътува за Велико Търново и Стара Загора.
Изложбата бе открита непосредствено преди „Еркечкото лазаруване: живата традиция” – кандидатура, представена от читалището на поморийското село Козичино и вписана през 2016 г. Обичаят се поддържа като жива практика до наши дни. В Еркеч (днес Козичино) Лазаруването протича в следната последователност: Трухене на буенеца и лазарките по домовете им от по-възрастните жени в селото; Обикаляне на лазарските по къщите; Долник – най-ниското място в селото, където лазарките се събират, за да гадаят бъдещето си, като хвърлят в извора върбови клонки, взети от църквата. След това следва „извеждане“ на лазарките от кумовете на хорото под формата на подкова от Долник към хорището. По-късно всички се събират у буенека.
Всяка година празникът събира жителите на селото, потомци на местните родове, както и много гости на село Козичино. На Лазаровден там честват „Малкото Лазари“, а на Връбница големите лазарки обхождат селото, което местните хора наричат „Голямо Лазари“. Основните, участващи в обреда персонажи са момите лазарки, сред които има и сгуденици. Най-важната лазарка е буенеца или буенека. Тя води лазарското хоро, което тръгва и завършва в нейния дом. Характерно за обичая Лазари в Еркеч е, че има и момчета. Те се наричат кумове и тяхната роля е да изведат лазарките от местността Долник, която се намира до селото.
На 48-те ценни пана са представени още две кандидатури от област Бургас „Нестинарството – българска магия с огнена жарава” и „Плетене на рибарски такъми – таляни, мрежи и винтери: хилядолетен занаят от Бургаския залив”. За изготвянето на експозицията са използвани архивни документи, съхранявани в Националния център за нематериално културно наследство към Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Изложбата „Живи човешки съкровища – България“ е създадена от учените: чл. кор. проф. д.изк. Мила Сантова, д-р арх. Мирелла Кафкова и гл. ас. д-р Милена Любенова, която откри изложбата в Поморие.
(„Живи човешки съкровища – България" е Национална представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство, представяща елементи на нематериално културно наследство, вписани 2008–2024 г.).
Снимки: Мирелла Кафкова и Радосвета Калчева
Изложбата бе открита непосредствено преди „Еркечкото лазаруване: живата традиция” – кандидатура, представена от читалището на поморийското село Козичино и вписана през 2016 г. Обичаят се поддържа като жива практика до наши дни. В Еркеч (днес Козичино) Лазаруването протича в следната последователност: Трухене на буенеца и лазарките по домовете им от по-възрастните жени в селото; Обикаляне на лазарските по къщите; Долник – най-ниското място в селото, където лазарките се събират, за да гадаят бъдещето си, като хвърлят в извора върбови клонки, взети от църквата. След това следва „извеждане“ на лазарките от кумовете на хорото под формата на подкова от Долник към хорището. По-късно всички се събират у буенека.
Всяка година празникът събира жителите на селото, потомци на местните родове, както и много гости на село Козичино. На Лазаровден там честват „Малкото Лазари“, а на Връбница големите лазарки обхождат селото, което местните хора наричат „Голямо Лазари“. Основните, участващи в обреда персонажи са момите лазарки, сред които има и сгуденици. Най-важната лазарка е буенеца или буенека. Тя води лазарското хоро, което тръгва и завършва в нейния дом. Характерно за обичая Лазари в Еркеч е, че има и момчета. Те се наричат кумове и тяхната роля е да изведат лазарките от местността Долник, която се намира до селото.
На 48-те ценни пана са представени още две кандидатури от област Бургас „Нестинарството – българска магия с огнена жарава” и „Плетене на рибарски такъми – таляни, мрежи и винтери: хилядолетен занаят от Бургаския залив”. За изготвянето на експозицията са използвани архивни документи, съхранявани в Националния център за нематериално културно наследство към Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Изложбата „Живи човешки съкровища – България“ е създадена от учените: чл. кор. проф. д.изк. Мила Сантова, д-р арх. Мирелла Кафкова и гл. ас. д-р Милена Любенова, която откри изложбата в Поморие.
(„Живи човешки съкровища – България" е Национална представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство, представяща елементи на нематериално културно наследство, вписани 2008–2024 г.).
Снимки: Мирелла Кафкова и Радосвета Калчева
