Разтърсващо разследване за създадената от печално известния Джефри Епстийн мрежа, напомняща руска матрьошка: във всяка фигура има друга и нищо не е такова, каквото изглежда. Едно обаче е ясно – в сърцевината стои зловеща и всемогъща сила, която неудържимо привлича „елити“ от целия свят.
Игор Шнуренко убедително показва, че Епстийн е не просто импулсивен социопат, а хладнокръвен създател на чудовищно творение. Независимо дали е жив, или мъртъв, то не просто продължава да съществува, но и процъфтява. След като архипелагът е изграден от хора, само хора могат да го разрушат.
Тази книга улеснява ориентирането в оскъдната и спорна информация за скандала „Епстийн“, а дълбокият анализ на доброто и злото, смисъла на живота и бъдещето на Homo sapiens не би трябвало да остави никого равнодушен.
Игор Шнуренко е писател, независим експерт и лектор на тема изкуствен интелект, основател на високотехнологични медии, сценарист. Автор на книгите „Homo Fractus/Хакнатият човек“ („Homo Fractus/Человек взломанный“, 2020), „Демонът отвътре. Анатомия на изкуствения интелект“ („Демон внутри. Анатомия искусственного интеллекта“, 2020), романа „Началникът на кулата“ („Начальник башни“, 2014), сборниците с разкази и есета „Ангели от разпродажба“ („Ангелы с распродажи“, 2000), „Калифорния“ (1990).
Областите му на интерес в науката са изкуственият интелект, ориентиран към човека, децентрализацията, философията на съзнанието. Участва в документалната програма на сръбската телевизия „Изкуствен интелект“, на научни конференции и семинари в Гражданската камара на Руската федерация, Висшето училище по икономика, Института по философия на Руската академия на науките, Руския съвет по международни отношения, университета „Бауман“, Химико-технологичния университет „Менделеев“, Руския държавен университет „Косигин“, Политехническия университет в Перм, Руския социален и хуманитарен университет, Руската асоциация за електронни комуникации и др.
През 2020 г. списание „Философски науки“ публикува статия на И. Шнуренко „Тъмната онтология“ в историческия контекст на „отричане на съзнанието“.
Шнуренко е постоянен сътрудник на телевизия „Ден“, радио „Аврора“ и други канали. Автор е на много статии както на руски, така и на английски език (под псевдонима Cyril Gilson).
Игор Шнуренко: „Тези острови не са един или два, те се увеличават, докато човечеството губи човешкото в себе си, все повече напомняйки теракотената армия на китайския император Шъ Хуанди, поставил началото на династия Цин.
Някои от островите на този разпръснат по целия свят архипелаг се намират в океана – в Атлантическия, Тихия, но все още не и в Северния ледовит, въпреки че и там има огромен остров, който не бива да се пренебрегва: за Гренландия има определени планове. Другите острови на архипелага Епстийн са разположени на сушата, но пак са острови, защото са напълно откъснати от околните територии. Те са заобиколени от пустинни или изоставени земи, оградени са с високи огради с остри парчета стъкло по върха по целия периметър. Понякога над стъклото са опънати голи жици, по които тече ток.
Входът за външни лица е забранен. Там не ви допускат, ако не сте от свръхмобилния рояк от кубикуларии, за които ще става дума в книгата. Какво свързва тези земи, какво ги прави толкова желани за едни и прокълнати за други? Тези острови са обединени от факта, че зад затворените порти в тях са отменени не само законите и конституциите, но и основните норми на човешкия морал. Това са територии, където живее нов вид същества, по-точно два нови, напълно различни вида: господари и роби. Homo sapiens е остарял, смятат собствениците, и трябва да напусне историческата сцена. Те се прекланят пред естествения отбор, при който оцелява най-силният, но мислят, че тези процеси трябва да бъдат радикално ускорени – приблизително така, както го правят преди осемдесет години едни други господари в места като Аушвиц или Бухенвалд. С тази цел новите господари създават нова наука (би било невярно да се каже, че са го направили от нулата и че тази наука е съвсем нова, защото и преди осемдесет години тя има своите предтечи).
Един от тези господари, Джефри Епстийн, поради редица обстоятелства е заловен, а веднага след това – изпратен там, откъдето няма връщане (и тук са възможни варианти). Благодарение на този случай излязоха и продължават да излизат на повърхността милиони документи, факти, хиляди имена, от които можем да съставим картина на живота на островите от архипелага, който ще нарека на името на този господин – Архипелагът Епстийн.
Тази картина ще ви ужаси, уважаеми читатели, но не толкова с описанията на жестоките ритуали, изтезания, насилие и убийства, колкото с това колко всекидневно делово пред очите ни се изгражда земният ад. Преди век с колективни усилия някои народи опитват да изградят утопия. В наши дни, през XXI век, разочарованото от утопиите човечество, изглежда, хвърля всичките си сили и ресурси, всички свои постижения, за да построи антиутопия. Засега – само на отделни острови от архипелага на Епстийн, които са, както казват технократите, „законодателен пясъчник“. Колко любим е изразът „законодателен пясъчник“: място, където законите не действат! Мястото, където „е забранено да се забранява“ – но не на парижките студенти романтици от май 1968 г., а на милиардерите. Мястото, на което, по ирония на съдбата, стана плът и кръв още един лозунг от 1968 г.: „Власт на въображението!“. Какво ще стане обаче, ако тази власт се даде на финансистите, които се увличат по романите на маркиз Дьо Сад? Що за стартъп ще се получи тогава?
Да, на 19 ноември 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа приетия от Конгреса на САЩ Закон за прозрачност на файловете на Епстийн. В изпълнение на този закон на 30 януари 2026 г. Министерството на правосъдието публикува милиони документи – макар и редактирани. Конгресменът от Калифорния Ро Хана твърди, че всъщност са станали достъпни по-малко от един процент от материалите, получени от властите в хода на разпитите на стотици свидетели и жертви на престъпленията на мрежата на Епстийн – мрежа, която аз наричам рояк, и в книгата ще обясня защо. В делото все още има много неясноти, всеки ден възникват нови въпроси, но едно вече е ясно: мащабът на престъпленията, които са се извършвали на островите от архипелага на Епстийн, със сигурност е по-ужасяващ от описанията на това, което се е случвало там.
Построените от собствениците на архипелага „пясъчници“ не са игра. Техният опит в робовладелството и унищожаването на човешкото в човека днес се нормализира доста успешно. Все по-често се чува, че „така е било винаги“ и „изключителните хора се нуждаят от някакви стимули“. В коя област са изключителни собствениците на архипелага на Епстийн и какви стимули се имат предвид ще покажа в книгата. Междувременно опитът на „пясъчниците на Епстийн“ се изучава и може да се разпространи по цялата планета, ако не бъде спрян.
Книгата „Архипелагът Епстийн“, от Игор Шнуренко, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
