„Без съмнение най-силният глас в Азия днес.“ – Ое Кендзабуро, Нобелов лауреат
Хуан Согьон, най-представителният съвременен корейски писател, завършва "Mater 2-10" на осемдесетгодишна възраст. Зад гърба си авторът вече има турбулентната история на Корейския полуостров, в която е бил пряк участник. Обръщайки се назад, от почти автобиографичен поглед той разказва за японската колониална власт, американския военен режим, разделението на полуострова, Корейската война и последвалата кървава борба за демокрация на Юг. Надеждата за независимост и свобода води героите напред по трънлив и напоен с кръв път, а на края на всеки един исторически период те разбират, че досегашният хомот просто се сменя с нов.
Един от героите в книгата казва: Корея е страна с толкова превратности, че една година тук отговаря на десет години в друга държава. Десет години отговарят на цял век. Всички ние сме остарели с по няколкостотин години.
И наистина, когато читателят затвори книгата, има усещането, че пред очите му е минала историята на Източна Азия. Все едно той сам се е возил във влака, пътуващ от Сеул към столицата на Манджурия, а през прозореца са се изнизали хилядите километри земя, безмилостно поделена в световната борба за надмощие.
Хуан Согьон: Mater е име на планински тип парен локомотив и идва от японското съкращение на английската дума mountain – „планина“. По време на японското колониално управление на Корея по американски образец са произведени петдесет локомотива от серията „Mater 1“. Локомотивите са изработени в завода в Кьонсон (днешен Сеул) и в японския завод „Киша Сейдзо“. По-късно са внесени трийсет и три локомотива от усъвършенстваната серия „Mater 2“. Те са произведени в „Кавадзаки Хеви Индъстрис“ и са използвани главно в северната част на Корейския полуостров. Локомотивът „Mater 2-10“ е един от тях. По време на Корейската война той е пленен от южнокорейските сили при тяхното настъпление на Север, след това известно време е обслужвал линията Кесон–Пхенян, а при отстъплението на силите на ООН е спрян на гара Чандан, южно от Кесон. За да не се върне отново в ръцете на севернокорейците, американските войски го унищожават на 31 декември 1950 г., като от него остава само металното купе. Захвърлен като стара консервена кутия, локомотивът така получава прозвището „Кюнеца“. Десетилетия наред останките ръждясват в Демилитаризираната зона между двете Кореи. През 2004 г. по програма за опазване на съвременното културно наследство локомотивът е преместен и след две години работа, е реставриран. Днес той е записан под номер 78 в списъка с културно наследство на Република Корея и от 2006 г. насам е изложен в Парка на обединението в Имджингак. Ръждясалият корпус на локомотива – с лице на север – носи надписа „Железният кон иска да препуска!“.
Днес „Mater 2-10“ е станал един от символите на Корейската война. Локомотивът е поместван в учебници, вестници и списания, държавни информационни материали и пощенски марки. Ръждясалото желязо има двойна символика: от една страна, напомня ни за Студената война и антикомунистическата борба, а от друга страна, ни насочва към мира и разбирателството. Многопластовото му значение периодично се променя в зависимост от епохата и политическата власт. „Mater 2-10“, подобно на мумия от древна гробница, е химически консервиран и е станал фосил от епохата на разделението на Корея.
* * *
„Mater 2-10“ пресъздава съвременната корейска история през почти автобиографичен поглед. Дядо, баща и син водят принципна, методична и обречена борба за справедливост. Срещу японската колониална власт, срещу американската военна система, срещу родните колаборационисти, срещу „капитала“. Борба, която уж все ще доведе до нещо ново и по-добро, а новото се оказва по-лошо и от старото. Режимите се сменят, политическата власт се прехвърля, войната минава, започва нова, и тя минава, а корейският народ продължава да се бори за правото си на достойно съществуване. Следващото поколение наследява предишното и тъкмо усеща мириса на свободата, но в следващия миг се оказва, че свободата отново му е отнета. И така борбата продължава. „Ние наистина ли победихме?“ – пита четвъртото поколение герои на романа.
Българският читател ще открие много познати моменти от собственото си минало – чуждата власт, комунизма и антикомунизма, полицейщината, доносничеството, чуждопоклонничеството. Ще усети безсилието на принципния човек. Ще си припомни разказите на нашите баби и дядовци за следвоенната немотия. В същото време обаче ще научи много ново за Източна Азия. Корейският полуостров заема стратегическо място между островна Япония и континентален Китай, като в годините около Втората световна война става база за експанзията на жестоките имперски амбиции на Япония, а след това става и баница, която великите сили безмилостно си поделят. Мъж и жена, майка и дете, братя и сестри един ден се разделят уж за малко, но повече никога не се срещат. След прокарването на 38-мия паралел разделените семейства така и не узнават съдбата на своите близки. До днес.
Хуан Согьон описва най-ключовите осем десетилетия от корейската история по завладяващ, откровен и хуманен начин. Героите, които избира за главни действащи лица, не са известните исторически фигури, за които можем да прочетем в документалните книги и в учебниците. Те са просто някои от многобройните безименни корейски патриоти, дали живота и душата си в кървавата борба за свобода и демокрация.
Ирина Сотирова, преводач
Книгата „Mater 2-10“, от Хуан Согьон, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
