„Магнетизмът на духа (Книга за древната българска мъдрост и чест)“, Петър Добрев

„Петър Добрев пръв се осмели да хвърли камък в тресавището, създадено от псевдоучените, за да удавят в него историята, самочувствието и духа на българина. И написа 40 книги за древните българи, за което нихилистите и търговците в храма на Историята го намразиха. Каква по-голяма чест за един учен!

„Магнетизмът на духа“ възхвалява добродетелите, върху които са били изградени четирите български държави. В нея има удивление от постепенното разкриване на връзката ни с една от най-вдъхновените цивилизации – ведическата. Езикови съпоставки, които те карат да видиш неща, за които очите ти са били затворени. И постепенно изкачване към все по-висшите селения на духа и най-доброто в човека.

Тази книга е връхна точка в дългия път, който Петър Добрев измина през последните трийсет години, след като се оттласна от собствените си находки за стопанската история на древните българи. Тя е доказателство, че за честния търсещ дух няма забранени територии, няма граници. Същевременно е книга предупреждение. В нея той не само възпява мъдростта, честта и духа на древните българи, но поставя и диагноза на болестта, от която страдат нашата държава и нашето общество.

Ще успеем ли да възкресим у себе си онази любов към рода, към светлото начало, към добродетелите, която ни е била пътеводна звезда през вековете? Или ще се отклоним към широко прокламирани, но фалшиви ценности? Ако вземем пример от родолюбието и неотклонния стремеж на Добрев към истината, ще стъпим на прекрасния път на надеждата.“ – Кънчо Кожухаров

184 с., мека корица, 17 лв.

Откъс

Как мъдростта създаде България

Фактът, че българите са били известни от древни времена като народ, който е почитал най-силно справедливостта и законността и който с това е привличал към себе си околните народи, показва, че за разлика от много други държави България е била създадена не чрез насилие, а чрез светлите сили на доброто и справедливостта. Тази особеност е забелязал не само споменатият византийски топарх, но е отбелязана и в най-ранните славянски ръкописи и по-специално в Новгородския летопис. Там се съобщава, че още в стари времена българите помогнали на славяните да се избавят от жестоки насилници и врагове, които довели до пълно разорение и опустошаване на земята им. Това породило твърде рано силна близост между двата народа и за възникналото още тогава трайно единство между тях напомнят и думите на готския историк Йорданес, че още около 550 г. по времето на Юстиниан „Византия била разтърсвана всекидневно от общите нападения на българи, анти и славини“. Същата картина рисува и един ярък епизод от обсадата на Цариград през 620 г., описан от византийския патриарх Георги Писидийски. Той разказва, че тогава славяните направили хиляди лодки, а след това в тях се качили и много българи и заедно щурмували откъм морето Цариград. Всичко това събаря от корен произволните сръбски измислици, че българите при своето идване на Балканите са поробили кротките славянски племена. Истината явно е съвършено друга и показва, че най-важната сила, която е създала България, е бил духът на разбирателството и човечността. За това напомнят и действията на някои от най-известните български владетели. Безпощадният към пороците Крум е въвел заедно със своите строги закони срещу кражбата и лъжата и едно рядко хуманно и не срещащо се никъде по негово време разпореждане – закона за премахване на просията, който по същество е първият социален закон в цяла Европа. Спомням си как много се радваше моят покоен приятел и издател Георги Лазаров, когато в книгата „За държавата и властта“ обърнах за първи път внимание на това. Според този Крумов закон, ако някой управител на област не се погрижи да осигури на просяците възможността да се изхранват със своя собствен труд, предоставяйки им земя за обработване, то той трябва да бъде наказан с отнемане на собствената му земя. По-нататък ще бъде разгледано специално защо този български владетел е смятал за едно от най-важните задължения на държавата да се осигури възможност всеки човек да се издържа със своя собствен труд. Но още тук заслужава да се отбележи, че най-близкото подобие на тази идея се открива в древната ведическа цивилизация, характерна за Бактрия, където владетелят е давал на всеки род дял от земята, наричан с думата БХАГА, и получилият такъв дял водач на рода се наричал БХАГИН. Приликата между българското звание БАГАИН и ведическата дума БХАГИН отдавна сочи, че и при българите е съществувал споменатият ведически обичай. А и до днес някои народи от земите на някогашна Бактрия, като белуджите, разпределят земята на равни дялове, наричани от тях ПАГИИ, и след време ги преразпределят, за да не се ощети някой род с по-слаба земя и да се постигне пълната справедливост. Този обичай е запазен в непосредствена близост до най-старите български земи, затова твърде е вероятно споменът за тази справедлива ведическа традиция да е повлиял при създаването на закона на Крум срещу просията. Същевременно в епохата, когато в България е въведен този закон, във Византия е съществувала не само просията, но и робството и дори един век по-късно една богата вдовица дарила на император Василий Първи стотици свои роби. На този фон България изпъква по същество като първата европейска държава, която се е погрижила за осигуряването на най-важното икономическо право – създаването на жизненонеобходимата възможност всеки човек да се изхранва със своя собствен труд. Чрез желанието си да реши този труден проблем най-строгият и непримирим към пороците български владетел Крум е проявил едно рядко и непознато за времето добротворство, изпреварвайки епохата си с много векове. За същия добър и светъл дух напомня и афоризмът на Омуртаг, че човек и добре да живее, умира и друг се ражда, затова най-важното е да се остави добър спомен у тези, които идват след нас. Многобройните надписи, издигнати от Омуртаг в памет на най-доблестните български водачи, също носят този светъл дух. А и горчивият укор на Пресиан, че Византия не е оценила направените от българите добрини, но Бог всичко вижда, също показва, че за българските водачи най-важен е бил стремежът да правят добро дори когато то не е било оценявано. Тази древна българска почтеност остава незабелязана и неоценена до днес, защото вече цял век я затъмнява и засенчва примитивният и варварски начин, по който се рисуват в учебниците нашите български предци. Но за тяхната обич към справедливостта и законността напомня и откритият от проф. И. Шишманов сред ранните български заселници в Италия закон с името БУЛГАРО, според който след смъртта на бащата имотът не се разделял на части, а се наследявал от най-големия син. Проучването на произхода на този закон ми погълна доста време и накрая се оказа, че подобни обичаи са запазени и в старите български земи в Кавказ, а много преди това и в древна Бактрия, където са действали законите на легендарния ведически цар и законодател Ману. Строгият закон на Крум срещу крадците се оказа също свързан с оня район на Изтока. При това там законите на Ману са били още по-безпощадни към крадците, тъй като при тях се е правело разлика между крадците от нисшите и висшите съсловия и към престъпниците с висок произход – брахмани и кшатрии – се е прилагало дори двойно наказание – отсичане на ръката и крака. След проучването на тези древни източни традиции изпъкна и една незабелязана досега особеност, свързана със старото българско управление.

Оказва се, че като цяло и двата най-специфични закона на Крум – срещу крадците и срещу просията, а също и законът БУЛГАРО в Италия имат прилика с древните източни закони, характерни за ведическата цивилизация. А за това, че древните българи са познавали тази цивилизация, напомнят и откритите в Преслав четири изображения на ведически жреци, до един от които е написана думата МАГА, с която във Ведите са били наричани жреците на Слънцето.

Тези незабелязани следи са изключително важни за развенчаване на историческите заблуди, тъй като показват окончателно, че древните българи са дошли в Европа не като примитивно номадско племе, а като народ със собствена древна цивилизация, която по някои свои принципи е превъзхождала заварената тук византийска робовладелска цивилизация. Пренесената от тях древна мъдрост е довела до създаването на една нова и по-благородна държавна система, която неслучайно е привлякла към тях околните племена и народи. Но като резултат от това възникнал и огромен сблъсък между залязващата робовладелска цивилизация и новата много по-привлекателна държава, създадена от древните българи. Грозните хули, с които изпадналата в безсилие Византия векове наред очерняла тази държава, за съжаление, са успели да скрият задълго от очите на историята реалния исторически образ на създателите на България. Той възкръсва едва сега, когато изскочи от праха на вековете необикновената истина, че древните българи са получили своите първи уроци по справедливост в прочутата със своето благородство древна Бактрия, наричана от околните източни народи с имената Балхара и Булгар. Затова едва днес вече може да си обясним и разкрием истинския дух на нашите древни български предци. Затова бе написана тази книга.

Някои казват, че спомените за миналото са като зимно слънце – светят, но не греят. Но не е така. Има народи, които са превърнали в кумири дори своите най-екстравагантни митове и фантазии и са ги разпространили по целия свят като белег за своята висока култура. Докато народите, които нехаят за своето собствено минало, живеят с понижено самочувствие и обричат сами себе си да бъдат вечни имитатори на чужди идеи и модели на живот.

Ето защо главната цел на тази книга, написана след близо 30 години труд, за да се извади българската история от византийските измислици и да се обясни защо още при появата си в Европа българите са се прочули като необикновено разумен и справедлив народ. Изворите на това достояние отдавна чакат да бъдат разкрити и са ни твърде потребни, за да можем най-после да отрезвеем и да стъпим здраво на краката си като народ в днешните твърде заплетени времена.