La Panika е странно явление на европейската музикалната сцена. Трудно е да бъдат определени просто като духов оркестър, защото в музиката им се преплитат стилове и импровизации, типични както за духовата, така и за балканската народна и циганската музика.
С изненада открихме, че трима от музикантите в групата са българи: това са Петър Елмазов – акордеон, Апаз Демир – кларинет и вокали и Митко Чакъров – тромпет. От няколко години свирят заедно с още 7 музиканти от Белгия и Франция: Бенито Бланкаер (Benito Blancquaert)– саксофон и вокали, Гаспар Ванардоа (Gaspard Vanardois)– банджо, Жан-Пиер Лиетар (Jean-Pierre Lietar)– тромпет, Теофил Демарк (Theophile Demarcq)– тъпан, Винсент Хузио (Vincent Houziaux)– туба и саксофон, Кристиян Лезн (Christian Laisne)– туба и Антоан Марешал (Antoine Marechal) – туба.
На изданието на Sziget Fest през 2007 г. La Panika бяха една от безспорните атракции, накарала публиката да танцува в ритмите на балканската музика без дори да знае как.
Avtora.com потърси един от основателите на формацията – Бенито Бланкаер, за да ни разкаже повече за музиката на групата, балканското влияние, българските музиканти и новия албум.
.: Avtora.com: Здравей, Бен! La Panika не е много популярна група в България, въпреки че в нея свирят български музиканти, така че разкажи ни малко повече – как започна всичко, как решихте, че ще правите музика заедно?
Бенито Бланкаер: La Panika наистина не е много известна група в България, но пък тук, в Белгия, българската и балканската музика са много популярни.
А моята любов към тази музика се роди след едно шоу, на което свирих с Иво Папазов през 2003 г. Тогава бях изключително впечатлен и открих, че пред добрата музика няма никакви прегради. След това съвсем случайно чух Пешо Елмазов, а по-късно и Апаз Демир, и Митко Чакъров и разбрах, че можем да свирим заедно, защото музиката е езикът, който всички разбираме – също като любовта. 
Бенито Бланкаер: "Музиката е езикът, който всички разбираме - също като любовта"
.: Къде чу българските си колеги за пръв път?
ББ: Първия път, когато чух Петър Елмазов да свири на акордеон, беше на улицата в Гент, Белгия. Честно казано, много ме впечатли! Музиката, която чух тогава, беше наистина красива. Така че го заговорих и го поканих в моята банда. После дойдох в България и се запознах с още доста цигани-музиканти, които по-късно ми станаха много добри приятели и от тогава не сме спирали да свирим заедно. Музикантите в La Panika са от големи фамилии, които са предавали и предават от поколение на поколение усещането си за музика. Те влагат цялата си душа в музиката и това им помага да импровизират по неповторим начин. Точно това харесва нашата публика.
.: Участвахте в последното издание на Sziget Fest в Унгария и доколкото разбрахме вашата сцена там е била една от най-посещаваните – разкажи ни как ви приеха хората там?
ББ: О, на Sziget беше страхотен купон – публиката беше интернационална и явно много харесаха музиката ни, защото не ни оставиха да слезем от сцената. Наистина беше незабравимо изживяване. 
La Panika на Sziget Fest през 2007 г.
.: А замисляли ли сте се да участвате на конкурс от типа на Евровизия например – сигурно би било доста интересно да видим ваше изпълнение там?
ББ: По скоро не. Не обичаме конкурсите – конкурсите са за коне. Ние сме музиканти!
.: Къде свирите в момента? Разбрах, че 2008 почти е пълна с дати за концерти на La Panika?
ББ: Предимно свирим във Франция, Холандия и Белгия, но се надявам сега, след като излезе албумът ни, да ни чуят много хора и от други страни и да свирим на много повече места.
.: Планирате ли да дойдете в България?
ББ: Обсъждаме един проект в България, който обаче може да се осъществи чак 2009 г. Но дори и да не стане с удоволствие бих направил всичко възможно да направим поне един концерт в България. Стига да има кой да ни помогне с организацията – всичко останало е лесно! Музиката е винаги с нас!
Петър Елмазов - един от българите в групата
.: Всъщност какво знаеш за българската духова музика?
ББ: България има едни от най-добрите кларинетисти в света. Когато чух оркестър Карандила, бях удивен. Мислех, че духовата музика е по-популярна в Македония, Сърбия, но явно всички на Балканския полуостров я носят в себе си. Правя обаче разлика между духова музика и циганска музика – в циганската музика има много синтезатори и обработка. Аз предпочитам истинските инструменти.
.: Наскоро излезе първият ви албум - Afan Tufan. Какво значи Afan Tufan и къде може да се намери?
ББ: Означава голяма вълна, нещо като цунами. Но не водно, а музикално цунами! Албумът засега може да се купи само в интернет. Може би трябва да помислим как да стигне в България.
.: Как възприемат хората балканската музика навсякъде, където я свирите? Има ли някаква разлика в реакциите им?
ББ: Почти всички са позитивно настроени – както младите, така и старите. Мисля че това се дължи на факта, че чувстват музиката много реално, близо, усещат я топла и страстна. Мисля, че настъпва добро време за тази музика!
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
