Жанр: Походова стратегия/RPG Година: 2012 Разработва: Karauri Interactive Издава: 1C Company Платформа: PC
За да разберете по-добре ентусиазма ни относно тази игра, който ще се излее в следващите няколко абзаца, ще трябва да започнем ревюто й с малко предистория.
Някога отдавна, много, много отдавна, в далечната 1990 година, имало един гейм дизайнер на име Jon Van Caneghem. Той имал Идея с голямо И - да създаде стратегическа игра от нов вид, съчетаваща изследване, битки и завладяваща история, въртяща се около Герой (пак с главно Г), който да ръководи огромни армии от различни създания, да притежава необикновени способности, да трупа опит в сраженията и да се развива.
Иначе казано - Jon Van Caneghem искал да създаде хибрид от нов вид, съвместяващ най-доброто от два жанра: този на походовите стратегии и на ролевите игри.
За времето си това била революционна концепция и макар първият му опит по темата, наречен скромно King's Bounty, да не придобил кой знае каква известност, то продължението, в което всички първоначални идеи на Van Caneghem, придобили зрялост, били максимално изкристализирали в най-чистата си форма и съответно полирани, станало истински мега хит.
То се наричало Heroes of Might and Magic и под една или друга форма се играе и до днес.
Много хора цитират като връх на тази мега популярна серия нейната трета част: легендарния Heroes of Might and Magic III. След нея и няколкото й разширения, поредицата (а и студиото, което я правеше New World Computing) поеха стремително надолу чак до печалния си край през 2002, когато то официално обяви фалит, а всички негови активи (в това число и свързаните с Хироус) бяха изкупени от Ubisoft.
Впоследствие френската компания хвърли немалко усилия, за да възроди култовата игра към старата й слава - похвално начинание, което обаче не се увенча с успеха, който самите Ubi очакваха, а милионите Хироус фенове се надяваха.
Макар да я повериха в ръцете на истински HMM маниаци в лицето на руснаците от Nival Interactive, които доразвиха концепциите на играта, снабдиха я с бляскав, нов и съвременен 3D енджин, нещо сякаш липсваше в легендарната серия от част 5 нататък.
Точно както албумите на U2 след Pop са мелодични, технически съвършени и звучат добре, но сякаш им липсва душа, онзи пламтящ, бунтарски дух, заради който всички толкова ги харесваха през 80-те и 90-те, така и от Heroes V поредицата някак се обезличи.
Поне до април 2008, когато едно друго източноевропейско (дори бихме могли да кажем руско студио, ако Katauri Interactive всъщност не бяха украинци) пусна римейк на... първопричината за Heroes of Might and Magic.
Тъй като Ubisoft все още държаха правата за оригиналната поредица, младоците от Katauri не биха могли и да си помислят да припарят до нея. Затова те се захванаха с далечния, така и не придобил широка известност, потънал отдавна в забвение праотец на култовата серия.
Резултатът, наречен доста подходящо King's Bounty: The Legend, за много олд скуул Хироус фенове бързо се превърна в това, което спокойно може да се нарече "духовен наследник на любимата им игра".
Макар да не използваше точ-в-точ идеите и концепциите на HMM, новият King's Bounty предлагаше добре познатото съчетание от походови сражения, ролеви елементи и изследване, но с добавка на изключително добре премерена доза иновации - усъвършенствана магическа/бойна система, съвременна визия и придвижване по картата в реално време (а не на ходове, както беше в оригинала).
Макар да не стана точно бестселър (точно каквато беше съдбата и на оригиналния King's Bounty), играта на Katauri намери своята сравнително скромна, но вярна публика, която с интерес очакваше няколкото продължения, които украинците направиха.
Последното от тях се нарича King`s Bounty: Warriors of the North и както подсказва името му, историята в него се върти около войните на севера, иначе казано около легендарните Викинги.
Въпреки подчертано "нордическия" сетинг на играта обаче, в сюжета се прокрадват и елементи, които ще ви се сторят познати, тъй като вероятно сте ги срещали в множество руски и български народни приказки.
Мотивът за малкия син на царя например, който при все, че няма шанс за трона, в крайна сметка се оказва по-голям герой от законния престолонаследник и спасява кралството от страховита заплаха. В нашия случай неговото име е Олаф, а заплахата идва под форма на орда Немъртви от всякакъв вид, сорт и калибър - вампири, зомбита, банши, прокълнати духове и прочее сган.
За това продължение Katauri са заложили на добрата, стара и изпитана максима, гласяща: ако не е счупено, не го поправяй.
На практика фундаменталната геймплейна формула на играта не е докосната и всичко, което си работеше в оригиналния The Legend и двете продължения Armored Princess и Crossroads, е запазено непокътнато.
Това, което предлага Warriors of the North грубо казано, е "още от същото" - изцяло ново приключение с нов герой, в нова, непозната част от Ендория, множество нови единици, нови умения и една изцяло нова магическа школа - Rune Magic.
Всичко това в около 60 часа ударна доза геймплей със запазената марка на King's Bounty.
Иначе казано, ако сте един от многобройните (надяваме се) фенове на това заглавие, което няма как да наречем по друг начин, освен "истинския Heroes наследник", ще изиграете Warriors of the North с удоволствие.
