В продължение на шестстотин години град Картаген властва над Западното Средиземноморие. От отдалечена малка колония, основана през IX в.пр.Хр., за шест столетия тя израства в най-обширната и богата империя в този район на света. Нейният неизбежен сблъсък с Рим за надмощие в региона поражда конфликт, който продължава повече от столетие.
Когато най-после успяват да победят Картаген, римляните го разрушават до основи и използват историята му като крайъгълен камък в легендата за основаването и възхода на Рим. Книгата на Ив Макдоналд отваря нова страница в историографията за Картаген. Тя си поставя за цел да възвърне на града и жителите му тяхното заслужено място в историята на античния свят. Наред с разказите на античните автори, които изследва с критичен поглед, д-р Макдоналд използва нови археологически данни и анализи, които ù помагат да покаже Картаген в непозната досега светлина: не само като родината на Ханибал, прочута с богатството и разкоша си, но и като космополитен град с удивителна красота и развити технологии, изиграл основополагаща роля в историята на Западното Средиземноморие. В противовес на обичайното възприятие за Картаген, пречупено през римската гледна точка и пропаганда, книгата ни показва какво е загубил светът с гибелта на този величествен град.
Д-р Ив Макдоналд е старши преподавател по антична история в Кардифския университет. Основно място в работата ѝ като археолог и специалист по древна история заемат Картаген, Северна Африка и Близкият изток и тя е автор на множество изследвания и публикации за тяхната история и култура. През 2015 г. „Йейл Юнивърсити Прес“ публикува нейното академично изследване „Hannibal: A Hellenistic Life“. Д-р Макдоналд е участвала в редица подкасти и документални филми. „Картаген“ е нейната първа книга за широката публика.
Личен уебсайт: Evemacdonald.net
***
Горящата клада
Градът е обхванат от пламъци и гори, подпален от римляните след тригодишна обсада. Последните му защитници намират убежище в голяма крепост, известна като хълма Бирса. Сред малцината отчаяни храбреци е съпругата на картагенския военачалник. Името ѝ не е останало в летописите, но знаем, че неин съпруг бил Хасдрубал, от когото тя имала две деца. Облечена в най-хубавите си дрехи, жената стои изправена на бойниците, свела поглед към касапницата долу. Тя вижда красивия си град в пламъци, вижда картини на невъобразим хаос, смърт и страдание. Свидетел е на смъртната агония на Картаген, на последните мигове на града. Годината е 146 г.пр.Хр. От шест денонощия римските войници си проправят път с кървава сеч от пристанищата през площада до върха на хълма, превземайки улиците една по една въпреки съпротивата на картагенското население. Тази съпротива е толкова ожесточена, че римляните е трябвало да изпратят чистачи, чиято единствена задача е да избутват мъртъвците от пътя, докато в града нахлуват нови и нови подкрепления. Тежко въоръжените пехотинци, прочутите римски легионери, сеят безмилостно унищожение. В този момент съпругата на Хасдрубал, която гледа надолу от крепостта, съзира римския военачалник Сципион Емилиан – осиновен внук на прочутия Сципион Африкански, победителя на Ханибал. Вглежда се по-внимателно и вижда, че съпругът ѝ Хасдрубал се е предал на римлянина и в този момент коленичи в краката му.
От бойниците жената на Хасдрубал се обръща директно към Сципион и според разказа на един по-късен историк, Апиан, казва: „На теб, римлянино, боговете няма защо да мъстят, защото ти си на война.“ С тези думи тя освобождава от вина враговете си и ги оправдава за разрушаването на нейния град. После се провиква отново към римския военачалник, но с поглед, прикован върху съпруга си, който не получава подобно опрощение. „На този Хасдрубал, който предаде страната си и нейните храмове, мен и моите деца, нека боговете на Картаген да отмъстят и ти заедно с тях.“ Защото предателството на Хасдрубал е едновременно към обществото в ролята му на главен магистрат и защитник на Картаген и лично към нея в качеството му на съпруг, който не е изпълнил дълга си. Хасдрубал се е отказал от клетвите си към града и боговете му и е оставил съпругата и децата си да се погрижат сами за себе си. Тя го нарича нищожество и предател и подигравателно очертава бъдещето му – „да „украси триумфа на римляните“, да го разкарват по улиците на Рим като военен трофей. Най-накрая го заклеймява като „женоподобен мъж“, оставил семейството си да бъде погълнато от пламъците. С тези последни думи – произнесени от жител на Картаген – тя се обръща и убива ужасените си деца, като ги хвърля в огъня. Последното, което прави, е да скочи след тях. Краят на Картаген настъпва с този последен избор на смъртта пред робството, на самоубийството пред плена.
Какъв е бил Картаген и кои са били картагенците? Защо римляните са ги унищожили до крак? Тези въпроси завладяха въображението ми от първия момент, когато стъпих на мястото, където някога се е намирал древният Картаген, близо до съвременния град Тунис в едноименната страна. Плениха ме красотата на това място, наред с натрапчивите спомени, които навява, и многоликият образ на града. В продължение на 600 години Картаген бил доминиращ участник в историята на древния свят с основополагащо влияние в Западното Средиземноморие, но важната му роля била до голяма степен заличена от римляните през вековете след тяхното завоевание. Моята цел в настоящата книга е да изследвам града и живота на неговите граждани през неговата дълга и славна история, като изведа на преден план историите им след двете хилядолетия, през които сме ги научавали от разказите на техните унищожители. В хода на това изследване ще разкрием цивилизация, която е била фундаментална част от древното Средиземноморие и чието културно присъствие още се усеща по цялото северноафриканско крайбрежие, в Португалия, Испания, континентална Италия и островите Сардиния и Корсика.
Опитът да отговорим на тези въпроси – кои са били картагенците или дори какво е бил Картаген – изисква сериозни усилия. Тяхната история е фрагментирана, изопачена и пренаписана – като пъзел, от който липсват важни части. Свидетелство за този проблем са последните редове от горното описание на драматичната сцена, пресъздадена от Апиан. Голяма част от това, което знаем за Картаген, е филтрирано през обектива, създаден от техните врагове. Съпругата на Хасдрубал осъжда мъжа си за поколенията и тази присъда се отнася за всички картагенски мъже, защото репутацията на женоподобен мъж е крайно обидна по мнението на мъжете в Рим и Гърция. Картагенецът Хасдрубал не постъпва като мъж: готов е да понесе унижение и дори робство, вместо да защитава съпругата и децата си, града си и боговете си или дори да отнеме живота си. Не такъв е изборът на неговата храбра съпруга, на която римският историк се възхищава заради последната ѝ постъпка – решението ѝ да загине с децата си в пламъците като на погребална клада. Апиан обобщава разигралата се сцена с думите: „Така загинала съпругата на Хасдрубал – край, който би подхождал повече на самия него.“ Дори тази толкова прочута история е разказана в традиционния римски стил. С тази книга си поставям за цел да изследвам подробно римските извори и да се позова на нови археологически данни, за да имам възможност да очертая много по-нюансиран образ на Картаген.
Драматичната съдба на Картаген, неговият възход и падение пленява въображението на хората от хилядолетия. Разказите за Дидона и Ханибал за голямо богатство, тотална война и изключителна трагедия имат качествата да създадат завладяваща история. Едва сега можем да ги вплетем в цялостно повествование, което включва нови сведения и се отличава с по-задълбочено разбиране благодарение на големия напредък в археологическите изследвания през последните 20 години. Нови анализи на ДНК и стабилни изотопи от човешки останки, открити в масови гробове на обекта Химера в Сицилия, ни позволяват да стигнем до далечните корени на погребаните там хора. Археолози от Тунис и Нидерландия датираха по радиовъглеродния метод образци от разкопки на голяма дълбочина в Картаген и получиха потвърждение , че градът е бил основан през IX в.пр.Хр. Продължаващите проучвания, разкопки и изследвания от различни места в Средиземноморието започват да формират основа за пресъздаване на реалната история на Картаген, която надхвърля границите на римската традиция и която е изградена върху технологичен напредък, индустриални нововъведения и мултикултурно население. Вече можем да говорим за ново възприятие за града и мястото му в по-широкия свят.
В апогея си през III в.пр.Хр. Картаген бил технологично развита култура и град с население, което навярно достигало 250 000 души – макар че това число може и да е преувеличено. Той можел да се похвали с идеално географско разположение – на северното крайбрежие на Африка, свързано с пристанища на изток и на запад из цялото Средиземноморие, и с пътища, навлизащи в африканския континент. Картаген бил основан сред богати земеделски земи и изобилие от природни ресурси, които картагенците експлоатирали в пълна мяра. Всъщност единственото произведение на картагенската литература, което римляните запазили от библиотеките на града след неговото разрушаване, било съчинението на Магон – автор, който пише за земеделските методи и иновации, как да се отгледат най-добрите лозя и кои видове растения виреят благополучно в тези природни условия. Толкова напреднал бил Картаген в знанията и методите за обработване на земята, толкова богат бил градът като търговски и транспортен център, че именно след завладяването на Картаген римляните станали онази велика сила, която наложила властта си в цялото Средиземноморие. Много хора, включително древните римляни, биха казали, че без Картаген нямаше да има Римска империя.
За народа на Картаген и културата, която съществувала там, често се използва названието „пунически“. Обикновено така били наричани хората от голямата диаспора на говорещите финикийски език, чието културно огнище било Централното и Западното Средиземноморие. В римските източници се говори за Пунически войни, пунически нрави и всякакви пунически неща. „Пунически“ е трудна дума; произходът ѝ се корени в културен стереотип, който римляните създали за своя стар неприятел. Тя произлиза от латинската дума Poenus, която според изследователите е свързана с финикийския произход на картагенците. „Пунически“ не било комплимент в представите на римлянина от III в.пр.Хр., но това наименование се утвърдило и било използвано по отношение на картагенците занапред. Поради липса на по-добра алтернатива аз също използвам думата „пунически“ тук, правейки известно разграничение между картагенска и западнофиникийска идентичност, особено през ранните периоди от историята им.
През вековете са написани множество книги за Картаген и неговата история, като се започне с древноримските епически поеми, като Bellum Poenicum („Пуническата война“) на Невий, посветена на Първата пуническа война, и се стигне до съчиненията на други автори, които са едни от най-ранните запазени образци на литературата, написана на латински, датиращи от III и II в.пр.Хр. Войните на Рим с Картаген били събитията, които послужили за формиране на ранната латинска литература и станали фундаментална част от паметта на града и конструирането на неговото епично минало. Историята, написана през II в. от гърка Полибий, е съществена част от всеки голям разказ за Картаген и е оказала огромно влияние върху по-късните исторически съчинения, създадени през ранния период на Римската империя като например монументалния труд на Ливий, който разказва на латински историята на Рим – Ab urbe condita („От основаването на града“). Важно място имат и латинските епоси от имперския период, като Punica на Силий Италик, и по-късните съчинения по римска история от гръкоезични автори като Апиан, за когото вече споменахме, и Плутарх. През вековете след унищожаването на Картаген римляните продължавали да се увличат от темата за събитията от войните и да ги пресъздават в разкази с формативно значение. Докато разкриваме постепенно историята на Картаген, тук ще използваме множество различни извори от класически гръцки автори като Херодот и Тукидид до късни римски историци. Погледът на древните писатели има огромно значение, но винаги трябва да имаме предвид, че в почти всички тези текстове Картаген е представен в образа на „другия“. Тази „другост“ като определение на Картаген се утвърждава за продължително време и през периода след Античността, когато споменът за Рим и неговата империя става предмет на размисли за арабски географи, средновековни учени, ренесансови автори и писатели от началото на модерната епоха.
Откриваме тази гледна точка и днес, особено в начина, по който Картаген фигурира в историята на Рим – често пъти единствено като неговия най-голям враг. В тази книга ще разкажа историята на Картаген и на гражданите му посредством личности или места от основно значение и чрез знаменателни събития, формирали историята и съдбата на цивилизацията, при което ще се опитам да изведа на преден план картагенската гледна точка винаги когато това е възможно.
Основно място в голяма част от историята на Картаген има неговата идентичност като северноафрикански град. На северноафриканска земя се намирали най-близките му съюзници, най-лютите му врагове, техните общи митове и местни традиции. Коренните жители на Северна Африка, известни днес с имена като бербери, или амазиг, и наричани нумидийци или либийци в античните и средновековни текстове, били много важна част от формирането и историята на Картаген. От началото до самия край на картагенската история ще изследваме разказите за африканските общности – като съюзници на Картаген и от гледна точка на смесените бракове и идентичностите, създали този особен народ, който наричаме картагенци. В книгата използвам думата „нумидийци“ или „либийци“ за коренните жители на Северна Африка освен в случаите, когато назовавам конкретен народ по името на неговото царство или град.
Моята амбиция е тази книга да бъде едновременно епичен разказ за Картаген и описание, което да ни помогне да придобием по-ясно разбиране за реалните хора, които са живели и са се радвали на благополучие в този красив град край морето през вековете преди възникването на Рим.
Римляните не искали никой – било то собственият им народ или неговите противници, собствените им граждани или техните потомци – да разбере напълно Картаген и жителите му, да ги види като реални хора; те искали картагенците да останат завинаги в образа на врага. Моята цел, която следвам в цялата книга, е да разкрия колкото може по-добре това, което римляните са се опитали да потопят в забрава за нас: че Картаген винаги е бил една от основополагащите култури на древното Западно Средиземноморие. И ако се вгледаме достатъчно внимателно, ще видим, че без всичко това, което е бил Картаген, Рим също нямаше да го има.
Книгата „Картаген: древна империя, нова история“, от Ив Макдоналд, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
