Каквото и да се каже за Кърт Доналд Кобейн ще бъде или преувеличено, или твърде малко. Причината се крие, от една страна, в легендарния статут на Nirvana, а от друга - в живота и мистериозната смърт на певеца през април 1994 г. Без съмнение, Кърт Кобейн е една от най-популярните и въздействащи личности в историята на музиката, достигнал до музикалните върхове като гласа на цяло едно поколение от сърдити млади хора.
Кърт Кобейн е роден на 20 февруари 1967 година в Хокуейм, щата Вашингтон, откъдето семейството му се мести в Абърдийн. Родителите му се развеждат, когато е на 8 години и той остава при баща си. Животът на бъдещия музикант не е лесен - налага се да работи от малък, а повторната му среща с майка му така и не създава някаква близост.
По това време той за първи път изпада в едно от депресивните настроения, които стават част от живота и творчеството му. Празнотата е заета от пънка, който частично го изважда от меланхолията.
Музиката измества неприятната реалност, тя е единственият начин да се справи с изолацията, в която е изпаднал в малкия град, където Кобейн бие на очи като особняк. Статутът му на аутсайдер развива в него уникално отношение към музиката, защото за него тя става не просто занаят, а стимул за живот.
Микрофонът и китарата са единственият начин да бъде забелязан и чут, да създаде и бъде част от нещо. Истинското нещо в живота на Кърт Кобейн е бандата му Nirvana, в която участват още басистът Крис Новоселич и барабанистът Чад Чанинг. Бандата попива от характерния за Северозапада пънкарски дух и подгрява различни групи като Mudhoney и Beat Happening.
Въпреки трудностите, Nirvana разработват собствен стил и успяват да съберат пари за дебютния си албум Bleach през 1989 г., а след това тръгват на турне, но липсата на екип натоварва музикантите и заедно с изтощителните пътувания, са причина за прегрявания, които довеждат до разрушителни избухвания като шоуто в Ню Йорк. След концерта, Чанинг напуска бандата и е заменен за кратко от Дейл Кроувър, а после окончателно от Дейв Грол.
Оригиналният стил, провокативната визия и продраният глас на Кобейн, който знае, че няма друг път освен този на нирваната, допринасят за огромния успех на албума Nevermind през 1991 г., който се превръща в може би най-значимия рок албум на десетилетието и пробива път за останалите гръндж групи, променяйки хода на музикалната история и налагайки един нов тип на свирене, поведение и дори обличане. Творчеството на Nirvana става емблематичнo със специфичното си звучене и мрачните, депресивни текстове.
Но всъщност, то е много повече - то е един призив музиката да бъде откъсната от пагубното влияние на индустрията, да бъде върната към корените си, да бъде нещо ужасно лично като начин на живот.
За съжаление, успехът на Nevermind има и отрицателна страна. От една страна, стои хероинът, към който Кобейн е пристрастен и това проличава през 1991 г., когато по време на снимки за представянето на Nevermind той припада. За първи, но не за последен път, певецът влиза в рехабилитационна клиника, но когато научава, че жена му - Къртни Лав от групата Hole, е бременна, той напуска клиниката.
Скандалите около Къртни също му пречат - и тя е наркозависима и през 1992 г. дори признава за Vanity Fair, че употребява дрога по време на бременността си. Тръгват и слухове, че Кобейн е написал повечето текстове за хитовия албум на Hole - Live Trough This, и че Къртни го използва, за да спечели популярност за бандата си.
Отделно, музикалните компании се захващат да разработят златната мина "гръндж" и първоначалната идея на Кобейн се задушава от навлизането на стила в мейнстрийма, експлоатирането на идеите му, копиране на музиката и облеклото му.
Сега на концертите идват други, различни хора, които знаят за него от MTV, а музикалните компании искат да посегнат на групата му и да я отделят от ъндърграунд корените й. Oсвен това, журналисти и фенове все по-упорито опитват да надничат в личния му живот.
Въпреки че Nirvana издават още два албума, напрежението идва в повече на певеца и през 1993 г. той поема свръхдоза хероин в Ню Йорк, а през 1994 г. в Рим предозира с шампанско и рохипнол, което налага завръщането му в клиника за едно последно лечение. След няколко дни обаче, Кърт Кобейн успява да избяга и се връща в Сиатъл, без да се обади на никого.
През последните дни от живота си, музикантът се страхува за живота си, дори си купува пушка "Ремингтън". Той отива в къщата си, докато близките му го обявяват за издирване и наемат частен детектив, за да го намери.
На 5 април 1994 г. флиртът на Кърт Кобейн със смъртта приключва по фатален начин, който потриса целия музикален свят. Електротехникът Гари Смит, който отишъл да постави нова алармена инсталация в дома на певеца, го намира прострелян в главата.
Цял арсенал оръжие е разпилян по пода, а на стената е надраскано със спрей: "Никой няма да разбере истинските ми намерения" - едно послание, което звучи по-скоро като вопъл на разочарование, отколкото като гняв. Обяснение за самоубийство, издаващо по-скоро разочарование, отколкото самосъжаление.
Комплексната личност на Кърт Кобейн е такава, каквато е и музиката му - неспокойна, дразнеща, мрачна и дълбока. Трябва да потопиш ръце в тъмните води на Nirvana, за да разбереш драмата, докосвайки се до всичките лоши предчувствия, разочарованието и убийственото раздвоение между усещането за нещата такива, каквито са и нещата такива, каквито би трябвало да бъдат.
