Ако бритът, какъвто Oasis и Blur направиха да го познаваме, има дядовци, то тия „старчета“ са много особени, с много противоречиво минало и обикновено са много скарани помежду си. В края на 80-те и началото на 90-те Stone Roses , Happy Mondays и Inspiral Carpets започват да действат по въпроса да променят музиката за следващото десетилетие и действително успяват да го направят, преди да се разкъсат в нарко трипове и разправии помежду си. Когато Шон Райдър от Happy Mondays преди време каза с кривата си усмивка , че Stone Roses ще се съберат, никой не му вярваше, но наскоро в медиите се разпространи новината, че в лагера на Roses вокалистът Иан Браун и китаристът Джон Скуайър са приключили враждата си и подготвят нов материал. В Мадчестър звука ще влеят свежи сили и Inspiral Carpets , които също възкръсват от пепелта и то в оригинален състав, след като първият вокалист Стивън Холт ще се завърне зад микрофона на мястото на оттеглилия се Том Хингли. За Inspiral Carpets и за Stone Roses завръщането ще е като изпитание след десетилетие на проблеми, нови хоризонти, неуспешни солови кариери и рядко появяване с нещо смислено по медиите . А с оглед на настоящата музикална сцена , манчестърската намеса е просто наложителна.
Inspiral Carpets
Inspiral Carpets отива добре на кварталния магазин за дрехи, но китаристът Греъм Ламбърт намира вдъхновение в това и го присвоява за името на групата си. През 1986г. Марадона вкарва на англичаните с Божията си ръка, Горбачов и Рейгън се срещат в Рейкявик за разоръжаване във финалните етапи от Студената война, а The Clash са вече минало. Британският звук се променя и дава възможности за момчета като барабанистът Крейг Гил, вокалистът Стив Холт, басистът Дейв Суифт и клавиристът Клинт Буун, заедно с Ламбърт , да оформят Inspiral Carpets с идеята за здрав гаражен пънк . Концепцията търпи промяна към омекотяване на звука , а бандата бързо завладява местната сцена, като междувременно лансира свои тениски с пушеща крава или такива с послание „Готин като скапаняк“ . Точно този пънк слоган допринася за популярността на групата, след като студент с такава тениска е арестуван за нарушаване на обществения ред и медиите подхващат историята . Концертите продължават с пълна сила, както и продажбата на тениските, с които е спонсориран лейбълът на групата Cow Records. Славата на Inspiral Carpets започва да расте, през 1987г. материалът Garage Full Of Flowers се дава безплатно задено със списанието Debris , а EP-то Planecrash получава гостоприемно отношение от Radio1 , където водещият DR John Peel иска бандата да запише материал за шоуто му. През 1989г. групата пробива с краткосвирещия Trainsurfing, но това вместо да се закрепят, Стив Холт и Суифт напускат и са заменени от вокалиста Том Хингли и Марти Уолш на бас. По това време т.нар. Madchester вълна вече залива британската сцена и Inspiral Carpets допринасят активно с парчета като Joe , Find Out Why и Move. Албумът Life идва в най-подходящото време през следващата година, за да се впише в тоталната маДчестърска атмосфера по това време, перфектно за бивши пънкари и неконвенционални артисти. Хитовете This Is How It Feels и She Comes in the Fall са на бара на музикалната история, а бандата сякаш надскача себе си. Към историята на Inspiral Carpets през 1991г се прибавят албумът The Beast Inside и роудито Ноел Галахър, който по-късно ще измисли половината от това как велика рок банда като Oasis може да завърши като семейна свада. Албумът Revenge of the Goldfish е най- успешният , както и последният албум на Inspiral Carpets, с който бандата затваря темата за манчестърските честоти и размирните години. През 1995г Inspiral Carpets се разпадат след издаването на компилация The Singles, Клинт Буун започва да свири в The Clint Boon Experience , а Том Хингли минава през the Lovers по пътя към солова кариера. .
3 неща за Клинт Буун: Той е достатъчно успешен диджей в манчестърското радио Xfm Manchester, за да си има собствена армия от фенове, които наричат себе си Boon Army. Появява се във филми като 24 Hour Party People, озвучава анимационни сериали и пуска като диджей из Великобритания. Има собствен портрет, дело на художника Адам Хейли, който е изложен в Manchester's Mooch Art Gallery.
И само още нещо.. Изглежда, че в екипа на Inspiral Carpets всички са били доста творчески личности, защото по-късно шофьорът на бандата Марк Колинс се включва в The Charlatans през 1991г, а Ноел Галахър започва да действа с Oasis.
Stone Roses
Stone Roses. Тук историята на британската музика е много трънлива и атрактивно противоречива. През 1980г. Иън Браун е просто един басист от поредната хлапашка група, която иска да прави всичко като The Clash и постоянно го прави погрешно. С него са още Джон Скуайър (китара), Анди Къзънс (вокал, китара) и Саймън Уолстънкрофт (барабани), а резултатите са такива, че след година групата вече я няма. Иън Браун продава баса си , за да си купи скутер, а останалите се пръсват в манчестърската реалност от началото на 80-те. Вторият опит е с групата The Waterfront е повод басистът Гари „Мани“ Мунфийлд да скочи на борда, а Иан Браун- да завладее пространството пред микрофона. Третият опит е започнат от Джон Скуайър под загадъчното име Stone Roses. Алън Рен сяда зад барабаните, а Иан Браун отива за три седмици на уроци по пеене.
Известно е ,че за да преуспееш в големия музикален бизнес трябва да си много настоятелен. Иан Браун отива отвъд това през 1984г. , когато Пийт Таунзенд от The Who организира концерт против дрогата. Браун му изпраща една от демо касетите на Stone Roses с бележка, която гласи:“Заобиколен съм от отрепки. Искам да ги убия. Ще ни дадеш ли едно шоу?“. И първият концерт на Stone Roses е на анти-дрога концерта на Пийт Таунзенд през 1984г.
Оттук-нататък пътят на групата е повече от бурен, хатоичен и взривоопасен. Stone Roses успяват да намерят лейбъл, както и да подпишат едновременно с двама различни мениджъри. Още на следващата година вече са хедлайнери на първия си концерт, появяват се парчетата So Young / Tell me и I wanna be adored, а около бандата започва да се заформя истински малък култ в Манчестър, където по това време ври и кипи и на моменти направо прекипява като на фестивала в Престън, който се проваля, заради технически проблеми и разправии между бандите, а в публиката избухват безредици. Нещо е имало да се случва и то се е случвало, но за Stone Roses големият успех се изплъзва, което провокира Браун и Рен надраскват с графити името на групата из целия град. Това им печели овации и псувни, а работата по новия албум тече, докато вътре в бандата назряват проблеми. Браун и Скуайър считата, че трябва да взимат повече пари като текстописци на групата, поради което Казънс и Рен напускат в знак на протест. По-късно се връщат, но Казънс е уволнен, след като се прибира вкъщи след гиг със самолет, докато другите пътуват с ван. За сметка на това, Мани се завръща отново, а Stone Roses са готови на всичко, за да успеят - през 1988г. те трябва да подгряват James на голям концерт . Браун и компания решават, че хедлайнерското място повече им харесва и разлепят плакати из града, според които James подгряват Stone Roses, а не обратното. На концерта те умишлено забавят своя сет и ограничават времето на James. В публиката е тийнейджър на име Лиъм Галахър, който ще пренесе добрите обноски и разбирателството в собствената си банда Oasis някой ден.
На следващата година първият едноименен албум все още не е постигал очакваната популярност, но Stone Roses продължават по своя си грапав, напорист начин – Иан Браун, например, шумно се заяжда като крещи към водещия на BBC's The Late Show:“Аматьори!“, след технически проблеми по време на предаването. Все пак парчето Fools Gold спасява положението и продажбите на албума тръгват нагоре. През 1990г. . Stone Roses участват на фестивала на остров Спайк, който се прочува като някаква уудсток-разновидност , изцяло с положителни емоции и при същите окаяни условия.
Точно, когато върхът изглежда толкова близо и песента The One I Love достига 4 място в ангийлските чартове, а големите лейбъли започват да проявяват интерес, Stone Roses решават да започнат съдебна битка срещу тогавашния си лейбъл Silvertone, за разтрогване на договора. Музикантите считат, че не им е било платено достатъчно. Лейбълът - майка Zomba Records и успява да издейства забрана за бандата да записва за друг лейбъл, която е отменена от съда през 1991г. , Roses печелят делото и подписват с Geffen Records, но съдебните спорове продължават. Четири години по-късно Stone Roses все пак издават Second Coming , но мадчестърската вълна вече е отминала. А и самите музиканти изглежда, сякаш искат да се отърват от това, издавайки един доста по-рок албум от очакваното. Въпреки че Love Spreads достига второ място в UK Singles Chart проблемите обаче не спират - таен концерт в Лондон пропада през 1995г. след като медиите съобщават датата. През същата година Stone Roses отпадат от листа за Glastonberry, защото Джон Скуайър си чупи ключицата. През 1996г. той напуска групата, Stone Roses продължават с други китаристи , но неуспехът дебне - на Benicassim Festival и на Reading Festival групата е освиркана, а вокалите на Браун са отчайващи. Медиите засипват групата с критики и в последстиве Мани и Браун я разпускат. След раздялата, Скуайър създава The Seahorses, с които издава едни албум, след това излизат и два солови. През 2007г. той обяви пред медиите, че спира с музиката,за да се развива като художник. Браун има издадени 6 солови албума, като всички без едни от тях оглавяват английският топ 10.
3 неща за Иън Браун: като малък е бил запален фен на Sex Pistols и The Clash, като той и оригиналният басист на Stone Roses Пит Гарнър дори са присъствали на снимките на клипа на The Clash към песента Bankrobber. През сезона 2005/2006 Браун, който е известен фен на Манчестър Юнайтед, спонсорира футболните екипи на аматьорския отбор на Chiswick Homefields. Според Браун, в началото на 80-те легендарния соул и R&B изпълнител Джино Уошингтън веднъж му казал: “ Ти трябва да бъдеш звезда.“
И още нещо.. През октомври 2011г. организаторите на три концерта на Stone Roses в Heaton Park , обявиха, че датите са се превърнали в най-бързо продаваните в историята на британската музика. 220 хил.билета за три концерта са били разпродадени за 68 минути като билетите за първите две дати са били разграбени за 14 минути.
