Новата книга на Братислав Иванов проследява етимологията на китайските йероглифи от древността до наши дни. Разгледани са въпросите за йероглифите като визуални метафори и за културната информация, закодирана в тяхната графична форма. Специално място е отделено на адаптирането на китайските йероглифи към особеностите на японския език, който в типологично отношение се различава съществено от китайския.
Братислав Иванов (роден на 29 март 1945 г.) е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология и преводач от японски език. Той завършва японистика в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от Негово Величество император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в развитието на академичните изследвания на японския език и разпространението му в България.
***
Братислав Иванов: „В наши дни йероглифи се използват на първо място в китайскоезичния ареал, а извън него – в Корея (Северна и Южна) и Япония. В Северна Корея обаче след 1953 г. йероглифи практически не се използват, а в Южна Корея се провежда политика за постепенно преминаване към националната азбука, като обявеният гратисен период продължава и до днес. От друга страна, и в училищните, и в университетските програми е предвидено изучаването на определен йероглифен минимум.
Единствената страна извън китайскоезичния ареал, в която бъдещето на йероглифите в националната писменост не се поставя под съмнение, е Япония, но в нея пък йероглифите се използват заедно с фонетична азбука.
Необходимо е да уточним, че терминът „йероглиф“ за назоваване на китайските писмени знаци е разпространен главно в България и Русия. В англоезичната китаистика йероглифите се наричат Chinese characters, а в немската – Chinesische Zeichen. Самите китайци наричат йероглифите hànzì (произнася се хандзъ) по името на династията Хан (206 г.пр.Хр.–220 г.сл. Хр.), към края на която се утвърждава китайското нормативно писмо, известно като кайшу.
Въпросът за типологията на йероглифните писмености все още е дискусионен. Както пише Ян Асман (2001: 261–266), подценяването на тези писмености е топос на западните историци на писмото. Има две основни причини за това.
- Първо, повечето европейски лингвисти постулират предпоставената теза за линейно развитие на писмото от пиктография към фонография – теза, която отразява етноцентричните възгледи на своите адепти, а не анализа на връзката между език и писмо.
- Второ, йероглифите се разглеждат единствено като елементи на графична система за фиксиране на речта, без да се отчита тяхната образност, която придава на понятието „писмена култура“ много пообхватен смисъл (Асман, 2001: 267–268).
Към края на миналото хилядолетие изследванията върху типологията на писмото навлизат в криза, предизвикана от опитите да се вдъхне нов живот на традиционния за западния свят фоноцентризъм.
Основните положения на неофоноцент ризма са изложени в публикации на Джон ДеФрансис (DeFrancis, 1984) и Джеймс Маршъл Ънгър (Unger, 2004; 2014). Целта на споменатите автори е да докажат, че няма ясни граници между буквените и йероглифните писмености, което пък им дава основание да твърдят, че и китайската йероглифна писменост също е фонетична (DeFrancis 1984: 133).
В поредица публикации Зев Хендъл отхвърля гледната точка на Ънгър и ДеФрансис, като формулира ясни критерии за разграничаване на двата основни типа писмени системи – фонографските и логографските (Handel, 2013; 2015; 2019).
В съвременната китайска филология приоритетно значение се придава на тезата, че историята на китайската цивилизация не просто е записана с йероглифи, тя е записана и в графичната структура на самите йероглифи. За да се стигне до този втори семиотичен пласт на йероглифите, те трябва да се изучават в диахрония като система.
Напоследък значително внимание се отделя и на темата за йероглифите като визуални метафори. Тъй като множество абстрактни понятия трудно могат да бъда представени пряко чрез пиктограми, те се представят метафорично. Така например, наблюдавайки птиците, завръщащи се в гнездата си на залез слънце, китайците предават понятието „запад“ чрез пиктограма на птица, завърнала се в гнездото си.
В книгата, която този път предлагам на читателите, основно внимание е отделено на два въпроса: 1) етимологията на китайските йероглифи и 2) адаптирането им към особеностите на японския език, който в типологично отношение се различава съществено от китайския. Това е минималният необходим контекст, в който може да се проследи връзката между типологичните особености на езика и неговата писмена система.
Книгата „Йероглифите“, на Братислав Иванов, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
