Get The Party Started - Букурещ – B’estival

Pinterest LinkedIn +

София–Букурещ – 427 км. Изглежда кратко и лесно достижимо, но не е точно така. Сблъсъкът с румънския лайф бе далеч преди да достигнем Дунав мост. Причината да се ориентираме към Букурещ беше първото издание на B’estival. Сред участниците са Faithless, Marilyn Manson, Kasabian, Pink, Hooverphonic, Morcheeba, Reamonn, Alice Cooper, Wu Tang Clan…

Първи проблем – електронни билети се предлагаха само за територията на Румъния. Наш приятел (американец, който дойде в България на екскурзия и остана да живее в София) ни свърза с негова позната от Букурещ, която бе така добра да ни купи билети.

Втори проблем – автобус от София за Букурещ няма. Има само влак, който тръгва от Солун и минава през София и Букурещ на път за Виена.

Трети проблем – никъде в София няма гайд на Букурещ. Оставихме го за Букурещ - там трябва да има.

Един ден преди началото на фестивала с Ангел бяхме на Централна гара. Влакът ни закъсняваше с 90 минути. След 12-часово пътешествие се озовавахме на ж.п. гарата в Букурещ. Имахме указания как да стигнем до центъра, където да се обадим на посредника, от който бяхме наели апартамент.


Билборд с официална визия на B'estival 2007

Ако си мислите, че районът около нашата Централна гара е ужасен, трябва да видите гетото, през което се налага да преминете, за да достигнете централната част на Букурещ – голи, потни и мръсни братя–роми, барикадирали тротоарите, изоставени ръждясали "Дачии" и множество сакати просяци.

След като преминете тази колоритна гледка се озовавате на търговската улица "Calea Victoriei", където съжителстват бутиците на водещите търговски марки.

Нашият домакин се оказа приятен румънски младеж, който ни заведе в апартамента ни в една висока сграда. По стар комунистически обичай асансьорът спираше само на нечетни етажи. Ние бяхме на десетия, затова слязохме на деветия и изкачихме стъпалата до следващия.

Апартаментът бе доста луксозен, но ние не смятахме да прекарваме в него повече от 6-7 часа в денонощието. Раду ни даде някои разяснения за района, както и разпечатана от интернет карта на Букурещ и си тръгна.

След кратка разходка из нощните улици и бързо питие в много приятно заведение се прибирахме, за да съберем сили за утрешния дълъг тур из забележителностите на града и още по-дългия вечерен купон – на сцената щяха да бъдат Hooverphonic, Morcheeba и Faithless.

Преди да започнем да обикаляме решихме да потърсим гайд на Букурещ. Оказа се голям проблем да открием книжарница, но пък установихме, че секс шоповете са изключително популярни. В първата "либрария" никой не говореше английски, но все пак разбрахме, че гайд на Букурещ има само на румънски език.

След като влязохме в още четири книжарници, се уверихме, че в Румъния английският никак не е на почит, а гайд на Букурещ на английски никога не е отпечатван. Купихме си една карта на града тип "чаршаф" и решихме сами да си търсим забележителности. Разбира се, знаехме за Палата на народа - втората по големина сграда в света и за някои други must-see-places.


Палатът на народа впечатлява със своята големина

Палатът наистина беше огромен. Предлагаха тур с гид на английски език и снимки с фотоапарат срещу скромната сума от 30 леи, което е около 20 лв. Бяхме установили, че цените са значително по-високи от тези в София.

Мястото, където се провежда фестивалът, бе на час път от нашия апартамент и ние решихме, че ще се разходим дотам.

Преди да преодолеем огражденията получихме капсулована гривна, служеща за pass през трите дни на фестивала и десетки презервативи (каквито получавахме и всеки следващ ден).

Големите сцени бяха две, разположени една до друга. Имаше и трета, но тя бе по-малка и отдалечена от главните. Току-що бяха приключили Yonderboi и на сцената трябваше да се появят Hooverphonic.

Вокалистката им по никакъв начин не съумяваше да използва огромната сцена и това й поведение, съпровождано от леко меланхоличното звучене на групата, допринасяше за позадрямалата атмосфера. "Mad About You" предизвиква бурен възторг сред публиката, след което отново настъпи застой.

Следваха Morcheeba. Изненада и то голяма – групата бе само с един от оригиналните си членове. Вокалистките бяха две – blond barbie и симпатична брюнетка. Барби предизвиква гнева на публиката с приветствието "Hello Budapest!".

Цялото представяне на Morcheeba бе провал. Добре че завършиха с "Rome Wasn’t Built In A Day".

Предстояха хедлайнерите на вечерта – Faithless! Maxi Jazz, Sister Bliss и компания откриха с Insomnia и истинският купон най-сетне започна. Пикът на сета бе "We Come One". Асфалтът пред сцената пушеше от подметките на хилядите скачащи под призивите на Maxi "We Come" и отговора на тълпата – "One!".

След близо един час безупречен електро саунд Faithless напуснаха сцената, за да се завърнат отново след няколко минути и да завършат окончателно със "Salva Mea".

Следваше Phil Hartnoll от Orbital, но Faithless така бяха "изцедили" публиката, че по-голямата част от нея напусна терена. И ние също се присъединихме към тях.

Ден втори. След като окончателно се убедихме, че в Букурещ англоговорящи се срещат трудно, установихме, че дори и табелите със забележителностите на града са написани само на румънски. Цял ден гледахме обектите-които-трябва-да-се-видят – Триумфалната арка, Атенеума, Народния театър и разни други гранд сгради.

В ранния следобед на сцената трябваше да се качат D_2. Въпреки патриотичния ни патос температурата беше около 35 градуса по целзий и решихме да ги пропуснем.

Първите, които не можеше да пропуснем, бяха Kasabian. Британците започнаха ударно с "Shoot The Runner". Стегнат сет с повечето им хитове, поведение на типична брит група, контакт с публиката. Единствения недостатък бе ранният час и все още напичащото слънце.

Немците Reamonn представиха стандартно шоу като пропуснаха "Supergirl", но публиката ги върна отново на сцената и представянето на парчето вдигна градуса сред тълпата.

Хедлайнер на вечерта бе Pink. На сцената се появиха два огромни дракона и искрящ розов надпис. Бяхме заобиколени от множество тийнейджърки, които не обърнаха никакво внимание на изпълнителите досега, но вече активно аплодираха своята фаворитка.


Pink зарадва многобройните си почитатели с "What’s Up"

Pink се появи  в отлична форма. Непрестанен флирт с публиката, хит след хит, като върхът на шоуто бе изпълнението на "What’s Up" на 4 Non Blondes (Linda Perry е автор на част от текстовете на Pink). Учудващо как всички тези тийнове знаеха текста на парчето. За нас това беше една много приятна изненада, с което окончателно отделихме Pink от множеството поп-принцески. Вечерта завърши с "Get The Party Started", миксирано с части от "Sweet Dreams".

Като цяло този фестивален ден премина доста по-добре от първия.

Marilyn Manson бе единственият задължителен от програмата на последния ден. Затова решихме, че може да отидем до Синая – курортно градче на около 120 км от Букурещ, където се намира дворецът "Пелеш".

Хванахме си влакчето (в Румъния автобусите съвсем не са толкова популярни, както у нас) и след два часа пристигнахме в Синая.

По пътя забелязахме множество румънци, които се "пържеха" под слънчевите лъчи независимо дали са на тревни площи в или извън градовете. В Синая повечето къщи бяха в готически стил, нямаше много хора, а Карпатите ни ограждаха отвсякъде. Изкачихме се по една стръмна пътека, по която виждахме много хора, с надеждата, че това е пътят към Пелеш. Озовахме се пред оградата на Синайския манастир. Приехме го като бонус и влязохме, за да разгледаме.

Видях една жена с карта и реших, че може да ни упъти към двореца. Оказа се испанка, която на лош английски ми обясни, че дворецът е на няколко километра извън града и трябва да се върнем на главния път. Върнахме се, като пътьом питахме един румънски полицай, който изненадващо ни обясни на английски откъде трябва да минем.

Пак бяхме на изходна позиция – шосето над гарата. И оттук се започна една невъобразима мешавица, докато накрая след 30-минутно лутане установихме, че пътят е покрай оградата на манастира.

Дворецът "Пелеш" беше приказен и не може да се опише, затова ще го спестя.

Пропуснах, че когато слязохме от влака, си купихме билети за Букурещ. Обиколката на двореца с гайд продължи около 30 минути, а ние бяхме загубили повече от час, докато стигнем до "Пелеш" и се оказа, че имахме 20 минути, за да вземем обратно растоянието, което ни е отнело повече от 40.


Дворецът "Пелеш" не подлежи на описание

Събрахме очите на целия курорт, спринтирайки сред отдалите се на блажена обедна почивка туристи и 2 минути преди влакът да потегли бяхме на гарата. Адът настъпи, когато установихме, че прозорецът на купето ни не се отваря – ние бяхме тичали 20 минути, а навън беше невероятен пек.

С идеята да се придвижим напред към сцената на Marilyn Manson докато на съседната сцена са Wu Tang Clan отидохме към фестивалната зона малко след 19 ч. Изненада – рапърите бяха на сцената на Manson. Все пак останахме с надежда, че Alice Cooper ще бъде на съседната сцена и докато множеството се премества към неговата сцена, ние с риск да пропуснем шоуто на "дядото", ще заемем предни позиции за ММ.

Този път феновете бяха съвсем различни – преобладавха размъкнатите рапъри, метълите и атрактивните готици.

С отегчение решихме да изчакаме Wu Tang Clan, но всъщност те предлагаха доста впечатляващо шоу, по време на което се заформи и първото меле, в което частично бяхме въвлечени и ние. Едва опомнили се, забелязахме, че Method Мan е нахлул дълбоко в публиката и в момента бе на страничните ограждения точно до нас.

Скочи сред феновете и аз се оказах един от тези, които той избута, за да си направи път (този т-шърт обаче няма да си го запазя, а и усещането не беше като преди 4 години, когато услужих на Брайън от Placebo с рамото си, за да скочи от сцената на зала 1 на НДК). Дори и след края на сета Wu Tang продължиха да общуват с феновете и да раздават автографи.


Method Мan отново в близост до феновете

Шоуто на Alice Cooper беше тотално 80’s – на сцената се появяваха кукли, бесилки, детски колички – бутафорията беше наистина внушителна. Marilyn Manson се яви за минута, с което предизвика рева на публиката, но като цяло представянето на "No more mr. nice guy" впечатли повече феновете над 40, каквито сред публиката имаше доста. Alice Cooper пазеше "Poison" за финал, с което наистина подготви тълпата за хедлайнера на вечерта.

След около 40-минутна пауза черната завеса с ММ падна и сцената се обагри в кървавочервено. С микрофон, наподобяващ нож, Marilyn Manson откри с "If I Was Your Vampire" от актуалния "Eat Me, Drink Me". Ние бяхме почти до огражденията и пресата беше невероятна. С много усилия Ангел успяваше да задържи фотоапарата над главите на куфеещите. Тук вече мелетата бяха нещо съвсем обичайно.

По време на "Sweet Dreams" към Manson се присъедини и Alice Cooper, което превърна изпълнението в пик на вечерта.

ММ многократно слизаше при феновете и комуникираше с тълпата. "The Beautiful People" бе финалът, по време на който заваля сняг от бели листчета, които всички натъпкахме по джобовете.

Като цяло сетът на Manson беше доста стегнат, продължи малко над час и включваше повечето му хитове – "Disposable Teens", "Irresponsible Hate Anthem", "Rock Is Dead", "Mobscene", "Heart-Shaped Glasses"…

B’estival-ът се оказа приятно и запомнящо се изживяване, което, надяваме се, ще се превърне в "обичайно повтарящо се действие".

Следващия ден посветихме на Трансилвания и замъка на Дракула. След множество перипетии, предизвикани главно от липсата на англоговорящи хора, както и от транспортирането с автобус тип "Чавдар" без отварящи се прозорци при температура около 35 градуса, стигнахме да замъка.


Трансилвания, замъка на Дракула


Той съвсем не е толкова впечатляващ, колкото е славата му. Обзавеждането вътре е от 20 век, което може би е и причината за лекото разочарование на фона на внушителната каменна сграда, но пък и самият Влад Дракула всъщност само е нощувал там около 2 седмици, а не е живял (което не пречи стотици туристи ежедневно да подхранват бизнеса с кичозни кукли, маски и други сувенири на зловещия граф).

В Бран хапнахме и от традиционните румънски гевреци, направени от козуначено тесто, които се пекат пред погледа ти.

За 5 дни в Румъния видяхме и ни впечатлиха: Faithless, Marilyn Manson, Pink и Kasabian, грандоманията на Чаушеску в лицето на Палата на народа и красотата на синайския замък "Пелеш", липсата на ресторанти и книжарници, изобилието на секс шопове и нощни клубове, и най–вече фактът, че 80 % от румънците НЕ ГОВОРЯТ АНГЛИЙСКИ!

P.S. Във влака за София срещнахме една циганка, която говореше румънски, български и френски, а в купето, в което пътуваха тя и съпругът й, седяха още трима англичани, към които се присъедини и един пакистанец. So international…

Текст и снимки: Здравко Григоров

(Материали за впечатления от концерти, и/или други актуални събития можете да изпращате на e-mail info@avtora.com. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани в тази секция на Avtora.com)

Сподели.