Едит Пиаф: Животът в розово (La Vie en Rose)

Pinterest LinkedIn +

Франция, Великобритания, Чехия, 2007, 140'
Режисьор: Оливие Дахан
Сценарий: Оливие Дахан, Изабел Собелман
Участват: Марион Котийар, Жерар Депардийо, Еманюел Сение, Жан-Пиер Мартинс, Паскал Грегори и други
Биографична драма, музикален, със субтитри, френски

Музикалната биографична драма "Едит Пиаф: Животът в розово" е новият филм на френския режисьор и сценарист Оливие Дахан. Завършил училище по изкуства, той се специализира в рисуването, а в средата на 90-те започва активно да снима видеоклипове за изпълнители от ранга на The Cranberries и Zucchero. След успеха на предишния му филм "Пурпурните реки 2" Дахан решава да се върне към любовта си към музиката и екранизира биографичен филм за живота на легендата на френския шансон Едит Пиаф. Резултатът не остана незабелязан от критиката и лентата получи номинация на тазгодишния кинофестивал Златната мечка в Берлин. За това голяма роля има и актьорското присъствие в лицето на Марион Котийар ("Добра година"), Жерар Депардийо ("Видок"), Еманюел Сение ("Деветата порта") и Паскал Грегори ("Жана Д’Арк"). Заснет предимно в Чехия, филмът е съвместна продукция на Франция, Великобритания и Чехия.

Невръстната Едит Гасион е родена в бордеите на Париж, където научава най-важните уроци на живота. Изключително музикална, тя започва да пее по улиците, за да изкарва прехраната си, заобиколена от пияници, проститутки и сутеньори. Талантът й бива забелязан през 1935 г. от собственика на нощен клуб Луи Люпле (Жерар Депардийо), който вижда в нея бъдеща звезда. Вдъхновен от ръста й от 147 см., Люпле й дава артистичния псевдоним Пиаф (на френски "врабче").

Славата на Едит Пиаф се разнася мълниеносно, но това е и началото на истинските й проблеми. Приятелството й с най-големите имена от тази ера - Чарли Чаплин, Ив Монтан и Марлене Дитрих - я нарежда сред една от най-големите звезди в Европа. Нелепата смърт на голямата й любов - френския боксов шампион Марсел Сердан (Жан-Пиер Мартинс) обаче слага началото на нейното падение. Светът е в краката й, запленен от песните на Пиаф, но тя все по-често посяга към морфина и алкохола. Тежката катастрофа през 1951 г. не успява да я пречупи, за да изпее химна на своя живот - "Не съжалявам за нищо".

Официален сайт:http://edithpiafmovie.com


Сподели.