„Да убиеш Левиатан“, Игор Шнуренко

В новата си книга известният изследовател на изкуствения интелект Игор Шнуренко продължава да работи по темата за абсурдите на технократския детерминизъм. Авторът разглежда протичащия демонтаж на основите, върху които е изградено съвременното общество, замаскиран под лозунгите за „дигитализация“ и показва как новата масова идеология на трансхуманизма се взема на въоръжение от новосформираната прослойка на „дигитални вълци“, които неумолимо превземат подстъпите към властта.

Според Шнуренко в наши дни се води истинска война срещу свободната воля, която от хилядолетия е носител на прогреса за нашия вид. Тази война е тотална и в същото време почти невидима. Човек трудно би могъл да намери паралели в историята и още по-трудно – място, на което да се скрие от нея, защото за разлика от държавата Левиатан, описана от Хобс, Цифровият Левиатан не се примирява с национално господство и търси глобалното. Той нахлува в съзнанието на хората – същото съзнание, което днешните технократи обявяват за несъществуващо. Той изтрива умовете на хората и ги лишава от воля, превръщайки ги в добитък, докато поглъща техните знания, техния опит и дори емоции. Всеки израз на човешкото присъствие отива в колекцията на информационното чудовище, което превръща човечеството в ресурс за собствения си растеж. Хората и машините, превърнати в част от Цифровия Левиатан, образуват единен квазибиологичен организъм без ясно дефиниран център за вземане на решения, който не е нито жив, нито мъртъв.

Това в никакъв случай не е измислица, а хроника на текущите събития и единствената възможност за човечеството да избегне собственото си поражение е нулирането на Цифровия Левиатан. Само така човек може да върне свободата, която постепенно му бе отнемана през последните двеста години. И не свободата да избираме между кока-кола и пепси-кола, а онази свобода на волята и духа, която човекът ще си възвърне сам, като строши оковите и окове самия Левиатан. – Григор Сарийски

416 с., мека/твърда корица, 29.90/34.90 лв.

Човекът в новото цифрово „време разделно“

Третата книга от поредицата за изкуствения интелект е логично продължение на авторовия замисъл да ни направи съпричастни с една от най-значимите теми на нашето съвремие. Тема, станала особено актуална след последните събития, свързани с колективния апел на водещите изследователи и разработчици в областта да се спрат разработките поради риска от загубата на контрол на човека над машината.

Гуруто в сферата на изкуствения интелект Елиезер Юдковски алармира за опасността от пълното унищожение на човечеството при конфронтацията му със създадения от него свръхчовешки разум. Ученият твърди, че не сме готови и настоява за 30-годишна пауза, като предлага драстични ограничителни мерки от рода на въздушни бомбардировки на центровете за данни, дори с използване на ядрено оръжие.

Всичко това трябва да ни накара сериозно да се замислим. За да вземем правилното решение е необходимо да опознаем проблема и точно в това ни помагат книгите на Игор Шнуренко. В тях проникновено и увлекателно е поднесено изследването на генезиса и развитието на пророчески дефинирания от автора Цифров Левиатан – сложната хибридна човеко-машинна същност на т.нар. изкуствен интелект.

Този единен квазибиологичен организъм възниква като инструмент за глобален финансов контрол и управление, замислен с цел да „капитализира бъдещето“. Той използва хората, превръщайки ги в свои инструменти. Първо чрез цифровизацията нулира душите им, след което преподрежда телата им, като поставя в тях сензори и задвижващи механизми за събирането на информация, регулиране и контрол.

Основната опасност за Homo sapiens, разгледан като елемент от Левиатана, се крие в наложеното от пълзящата цифровизация изискване за непрекъснато опростяване и унификация на съставните възли на системата. В този контекст човекът е принуден да пожертва личната си свобода, да се лиши от съзнание и свободната си воля, изцяло подчинявайки се на математичните алгоритми и санкцията на рояка.

Същевременно изискването за опростяване е и шанс за самоликвидирането на Цифровия Левиатан, който логично ще са анулира след определен брой итерации. Важното е при тази „цифровизация на цифровизаторите“ да не бъде нулиран и човека. Той трябва да успее да си върне правото на изолация и да работи върху духовното си развитие, което ще спаси душата и съзнанието му от опустошителната цифровизация.

Вечният човешки стремеж към познание и съвършенство, към творчество и развитие, противопоставен на естествения страх от смъртта, склонността към пасивно съзерцание и желанието да се живее комфортно, роди това могъщо чудовище, което Игор находчиво назова с името на страховития библейски дракон. Цифровият Левиатан е апотеоз на техническия гений на човека и заедно с това – и на неговата тъмна същност.

Авторът настойчиво ни напомня, че е време да осъзнаем кои сме и какъв е смисълът от нашето съществуване на планетата. Трансхуманистичната еуфория ни кара да забравим тленната си същност и духовното си предназначение. Изкушава ни да потушим Божествения пламък в сърцата си и да се откажем от душите си в замяна на примамливите обещания за безкрайно усъвършенстване и технологично безсмъртие.

Игор Шнуренко ни кара да се опомним и да разберем, че безконтролната дигитализация, която ни предлагат под формата на прогрес и удобство представлява прикрита тотална цифрова диктатура. „Големият рестарт“ и „четвъртата индустриална революция“ са само модерни фрази, зад които наднича уродливото лице на бъдещето. Бъдеще, описано в романа „1984“ на Оруел като „ботуш, стъпил върху човешко лице“.

Живеем в наистина преломна епоха – новото цифрово „време разделно“. Случващото се днес променя света и човека до такава степен, че Homo sapiens стои на прага на изчезването си като вид. Според автора единственият начин за спасение на човечеството е да не се допусне да се стигне в бъдеще до т.нар. технологична сингулярност – точката на невъзврат, след която човекът ще се превърне в машина.

Налаганият в момента чрез идеологията на трансхуманизма „Нов бинарен ред“ е форма на съвременното цифрово робство. Като начин за противодействие Шнуренко предлага да се изгради нов „образ на бъдещето“, в който общата цел да бъде човешката свобода. Това може да се постигне само чрез развитието на културния код на обществото, където духовното и социално развитие изпреварват технологичното.

Според автора са възможни два сценария за развитието на човека. Съгласно негативният човекът се нулира и сам се превръща в Левиатан – същност без душа и съзнание, напълно подчинена на цифровите алгоритми и изцяло контролирана от санкцията на рояка. Или – човекът успява да нулира самия Левиатан, чиито контури се самозатварят и той се връща към първоначалното си предназначение на инструмент.

В момента се намираме на прага на социална сингулярност, свързана с катаклизми, които ще доведат до елиминирането на съществуващите елити, класи, институции и обичаи. Човекът с ново мислене има шанс да си върне сам най-висшата свобода – метафизичната, – като сломи и окове Левиатана. Но същевременно той е изложен на риска да бъде вкаран в система за социален рейтинг, подобна на китайската.

Авторът залага на присъщия за Homo sapiens стремеж за развитие на разума, стъпвайки върху системата от морални ценности – естетични, религиозни, научни и етични. Той вярва, че човекът е неизчерпаем и ще успее да реализира потенциала си, придобивайки нови възможности, без да разчита на „технологични“ патерици. Само така ще опазим своята хуманна същност, а машината ще си остане наш помощник.

В третата част от поредицата на Игор Шнуренко за изкуствения интелект продължава увлекателния разказ за цифровата Вселена, която все по-плътно ни обгръща. Авторът постепенно разяснява понятията и идеите от първите две книги, като едновременно с това въвежда и нови образи и абстракции, които допълват крайно интересната многопластова картина на заобикалящата ни съвременна реалност. Поднесеният материал е доста обемен и обхваща широк спектър от теми в областта на философията, технологиите, биомедицината, невронауките, социологията и дори научната фантастика. Читателят ще се изправи пред предизвикателството да подреди и осмисли всички факти и вероятно ще трябва да препрочете книгите. Но след като го стори ще изпита истинско удовлетворение, че е разбрал същността на проблема.

Темата за бурното развитие на изкуствения интелект и предизвиканите от него промени в обществения и политически живот се превърна в една от най-значимите за нашето съвремие.

Трансхуманизмът е фашизмът на XXI в. Той премахва смъртта, но взема личността на човека, внушавайки му, че е протеинова машина от стимули и реакции.

Новите „хищни вещи на века“ променят „потребителите“, превръщайки ги в свои инструменти. Възниква свят, в който човекът и машината сменят местата си.

Първата световна война за човешките големи данни е не само борба на „елитите“ за тотален контрол над ресурсите, а и за влияние върху алгоритмите.

Стремежът да се разтвориш в машината е желание да умреш. Съвременният човек е готов не да запълни празнотата в себе си, а да се отърве от съзнанието си.

Човекът, лишен от образование и собствен опит се превръща в трансформер, генеративна, предварително обучена мрежа-човек, който може да се нарече GPT-H.

Хората първо трябва да спасят душите си и да запазят връзката си с Бога, след което е напълно възможно човечеството да изпита нов творчески взрив.