Приказна фантастична история за магьосници на Дисни с Никълъс Кейдж, продуциран от Джери Брукхаймер.
Признавам: влязох в салона с очакване да загубя два часа от единствения си живот, поемайки манджа от сюжетни клишета, посипани със зрелищни специални ефекти, гарнирани с потенциал за моментална забрава и украсени с абсурдни морални поуки (филмът е подходящ за всички аудитории, но очаквано таргетът му е между 10 и 15-годишни и портмонетата на горките им родители).
Напълно обясним е успехът в боксофиса на хит, зад който стои името на Джери Брукхаймър - "кралят" на блокбъстърите без сюжет, за сметка на тресня и експлозии.
Странно е, че актьор като Никълъс Кейдж упорито в последните години играе с настървение във всяка възможна поредна малоумна продукция (прескачам с уговорки "Лошият лейтенант”).
Още по-странно е какво по-точно прави прекрасната Моника Белучи в този филм.
Най-странното обаче е, че въпреки всички негативни очаквания, които упорито и дразнещо хрупат пуканки заедно със зрителите в салона, "Чиракът на магьосника" всъщност е забавен. Стига силно да си го пожелаете.
Филмът е базиран върху 10-минутен сегмент от филма на Уолт Дисни от 1940-а "Фантазия”, както и върху балада на Гьоте. В центъра на сюжета е класическият зубър Дейв, който е намерен от добрия магьосник и един от тримата ученици на великия Мерилин - Балтазар Блейк, за да спаси света от злата Моргана.
Моргана е заключена в матрьошка заедно с втория ученик на Мерилин - Вероника, докато третият - Максим Хорват - се опитва да освободи злото и да го възцари на Земята.
Дейв в случая е един вид "Избран" и това е особено тежко за него, имайки предвид, че е пълен загубеняк, зарибен по експерименти с Намотката на Тесла и отново влюбен в детската си любов Беки (красивата Тереза Палмър).
Той обаче бързо навлиза в занаята и скоро еднакво добре се справя с оживели хартиени дракони и омагьосани кофи, гъби и парцали за бърсане.
Както се очаква, хуморът е базиран основно на неговата невъзможност да се справи с реалния, пък отгоре на това - и с магическия свят.
Ако обаче проявите креативност, няма как да не се посмеете и на Никълъс Кейдж, който изглежда по-скоро като луд клошар, отколкото като велик магьосник.
Или на онези абсурдни екшън моменти, в които велики магьосници, които могат да карат железни орли да оживяват и да сменят формата си, се преследват с ретро коли из задръстванията.
Да, желание за сценарийна оригиналност (а понякога - и адекватност) определено липсва, за сметка на пипнати ефекти, упорита актьорска игра и изпитани жанрови клишета.
Можем лесно да оправдаем всичко това с факта, че е направен за деца. Само че живеем във век, в който тяхната филмова и визуална култура конкурира тази на много от възрастните.
Затова вместо заключение просто ще препоръчам в пъти по-смешния филм на актьора в главната роля Джей Баручел "Самият Троцки" и ще си останем с добро.
Автор: Елена Пенева, [email protected]
