Chappie (Чапи) е най-новият хит на режисьора Нийл Бломкамп, чието име нашумя покрай sci-fi шедьовъра District 9 (Сектор 9) и последвалия го блокбъстър в същия жанр - Elysium (Елизиум).
Както и в предишните си ленти, той разглежда актуален проблем на модерното общество - в случая това е въпросът за моралните дилеми пред хората, които създават изкуствен интелект, както и какво е мястото на роботиката в ежедневието ни.
Всичко това е направено по много реалистичен начин - елемент, който наблюдаваме също в District 9 и в Elysium. По отношение на сценария, обаче, третият проект на режисьора прави крачка назад. Едно от странните решения на Нийл Бломкамп свързан с героите, върху които пада фокусът в лентата.
Логично изглежда историята да изправи един срещу друг двама изобретатели (героите на Дев Пател и Хю Джакмън) и техните виждания за развитието на роботиката. Вместо това е взето неработещото решение сюжетът да се върти около музикантите от поп дуото от Йоханесбург Die Antwoord, които играят себе си, но в същото време и не играят себе си.
Това води дотам, че в един момент започвате да се чудите дали Chappie е sci-fi екшън или реклама на групата. Лентата е озвучена почти изцяло от музиката им, а сцените са пълни с мърчайндайз, включително тениските на бандата, които героите носят.
Проблемът с това е, че героите на Die Antwoord са от типа персонажи, които във всеки друг подобен филм щяха да са мъртви в първите десет минути, докато в Chappie те някак си оцеляват. Дори имат шанс да предизвикат симпатии към себе си, което, обаче, не се случва, тъй като действията им са хаотични.
Всичко това е жалко, тъй катo героят на самия Чапи - робот със собствено съзнание - има изключителен потенциал, какъвто имаше и персонажът на Шарлто Копли в District 9 - Викус Ван Де Мерве.
Докато живата машина не е включена в прикрития зад първичен хумор "gangsta lifestyle", всичко изглежда любопитно и интересно за него - с възможност за развитие в не една посока. Дори простичка сцена с имитацията на He-Man and the Masters of the Universe изглежда като обещаващ момент, който за секунди е погребан под купища от куршуми и занижен морал.
Тъжно е, че Бломкамп е пропилял потенциала на брилянтни актьори като Хю Джакмън и Сигорни Уийвър - и двамата с изключителен опит в sci-fi киното. В Chappie те правят нещо единствено ако историята се нуждае от него точно в даден момент, за сметка на Yo-Landi и Ninja от Die Antwoord, които имат доста по-голяма свобода на действие.
Elysium определено имаше своите минуси, но не беше провал, а просто един пропуснат шанс за класика в научната фантастика. E, с Chappie нещата не стоят така.
Бломкамп не изневерява на стила си, що се отнася до екшън сцените, които са изпипани и са като точната подправка за този тип sci-fi. Социалният коментар обаче е точно в противоположна на очакваната от феновете посока. Сценарият му просто не притежава герой освен Чапи, чиито ценности и държание да споделяш и подкрепяш.
Avtora.com: Очакваме вашите коментари под статията за този филм!
