Жанр: First Person Action
Година: 2008
Произв/Изд: Treyarch/Activision
Платформа: PS2 | PS3 | X360 | PC | WII | DS
Поредицата Call of Duty определено има по-стабилно пазарно присъствие дори и от спортните симулатори от сорта на FIFA и компания, така че надали появата на пета поредна част от военния екшън е особено изненадваща.
Първата серия дефинира понятието “качествен екшън от първо лице, ситуиран насред хаоса на Втората Световна Война”, но продълженията помрачиха славата й, следвайки формулата "още от същото, но с по-добра графика". И точно когато се бяхме отегчили максимално от “Зова” и размотаването из все същите берлински руини година след година, се появи земетръсния Call of Duty 4: Modern Warfare, оставил миналото зад гърба си и завъртял невероятния си геймплей около зловещ съвременен конфликт.
Ръждясалите винтовки бяха заменени с адекватен спрямо 2007 г. арсенал, стерилността на предишните, насочени към младата аудитория, заглавия бе заменена с истинска, груба и кървава война, а геймплеят беше толкова разчупен и разнообразен, че на мига забравихме за втръсналите ни пълчища от нацисти.
Call of Duty 4 се превърна в символ на качество и в едно от най-добрите заглавия за изминалата година. Логично, очакването на Call of Duty 5: World at War беше повече от нетърпеливо. Само дето въпросът оправдано ли беше цялото това нетърпение така и не получи своя еднозначен отговор.
От една страна Call of Duty 5 използва енджина на предшественика си, което я прави една от най-красивите игри на пазара в момента. От друга – създателите на поредицата от Infinity Ward нямат нищо общо с World at War. Петата част е поверена на далеч по-слабите разработчици от Treyarch, отговорни за може би най-скучното Call of Duty към днешна дата – третата част.
От една страна Call of Duty 5 е запазил кървавата и виолентна посока, наложена от предшественика му и това, което ще видите наистина напомня за истинска война, а не за стерилността на панаирджийско стрелбище с капачки.
От друга World at War страхливо се завръща към корените си и отново ни принуждава да преиграем познатите събития от Втората Световна, присъствали в достатъчно много игри, за да ги определим като изветряло клише. Не, наистина ми писна да нахлувам в Райхстага вече, честно!
От една страна Call of Duty 5 е заглавие с холивудски размах и дори с холивудски каст. Американската кампания в играта е водена от актьора Кийфър Съдърланд, а руската от докаралия невероятен славянски акцент титан Гари Олдман. От друга обаче историята е по-скоро скучна, а съпричастността на играещия с героите – за разлика от адски силния в сюжетно отношение Modern Warfare – е нулева.
Ако изоставим този сравнителен анализ и се опитаме да класифицираме World at War то би трябвало да кажем следното – играта е немалка стъпка назад спрямо страхотната четвърта част, но ако не разглеждаме Call of Duty 5 в сянката на предшественика му трябва да признаем, че това е втората най-добра игра в серията. И категорично най-добрият екшън, ситуиран по времето на Втората Световна Война.
Вече стана дума за смазващата визия и звездното присъствие в редиците на озвучителите. Задължително трябва да се спомене обаче и изумително добре замислените и реализирани кът сцени между мисиите, смесващи по изненадващ начин стилистиката на модерен видео клип с архивни исторически кадри.
Звучи крайно нелепо допреди човек да го види и да се убеди, че на режисьорското столче на Call of Duty 5 наистина е стоял някой крайно талантлив индивид. Истинската черешка в тортата обаче е саундтракът.
Подобно на кътсцените и тук говорим за модерна музика – тежко техно и злокобен индъстриъл, които по никой начин не се връзват с историческата епоха и случващото се на екрана, но всичко е напаснато и реализирано по толкова перфектен начин, че центровете на агресия в мозъка на играещия буквално се възпламеняват. И той се втурва напред, през редиците на враговете, за да убива, за да спечели битката, за да развее високо флага на своята армия.
Не си спомням в последно време саундтрак да ми е действал по подобен начин, но най-отговорно мога да заявя, че музиката изгражда повече от половината от внушението на World at War.
В крайна сметка, за да разсея всякакви възможни съмнения – да, аз се забавлявах изключително много с Call of Duty 5 и не съжалявам за нито един миг, прекаран насред кървавия му военен хаос. Играта на Treyarch е разнообразна, адреналинова и крайно надъхваща.
За разлика от предшественика си World at War надали ще спечели някакви награди от геймъри и критици и няма да промени представите ни за екшън игрите. Тя е това, което трябваше да бъдат първите части на Call of Duty във времето, когато Втората Световна Война все още беше нещо ново и интересно в света на гейминга.
Ако нямате проблем с формулата “още от същото с по-добра визия и кръв” петата част от “Зова” без съмнение ще ви допадне. Ако обаче след Modern Warfare сте очаквали поредната голяма крачка напред и нещо изначално ново на ниво геймплей, по добре изчакайте шестата част, която отново ще бъде дело на оригиналните разработчици от Infinity Ward.
