Във времена, в които седмото изкуство се е превърнало във фабрика за пари, има филми, които трудно можеш да забравиш най-вече заради факта, че са гениални единствено с кинематографичната си стойност. Такова заглавие е и "Булевард Лондон" (London Boulevard), който без всякакво съмнение претендира за място в жанра на криминалните гангстерски класики.
С помощта на две от най-големите звезди на британското, а и световно кино – Колин Фарел (Colin Farrell) и Кийра Найтли (Keira Knightley), режисьорът Уилям Монахан (William Monaghan) прави един от най-запомнящите се дебюти в света на киното в последните години, грабвайки ни със стил, наподобяващ бруталния реализъм от най-добрите времена на имена като Мартин Скорсезе (Martin Scorsese) и Майкъл Ман (Michael Mann).
Сравнението всъщност съвсем не е случайно – това е същият този Уилям Монахан, който през 2007 година грабна Оскар за сценария на "От другата страна" (The Departed) - филмът, донесъл заслужени овации за Скорсезе след повече от 30 години.Е, същата тази неповторима бруталност и обреченост можем да открием и в първото заглавие на Монахан като режисьор.
След три години в затвора, Мичъл излиза на свобода с единствената мисъл да започне живота си на чисто. Както се случва обаче, пътят към ада често е постлан с добри намерения и скоро той сам се убеждава в тази максима. Oпитвайки се да защити пропадналата си сестра и влюбвайки се в самотна кино звезда, Мич влиза в конфликт с могъщия и безскрупулен мафиотски бос Гант, като започва игра, която трудно може да спечели.
За пореден път Колин Фарел демонстрира невероятен актьорски потенциал в най-често предпочитания си персонаж – на хладнокръвно лошо момче с бунтарски дух и ирландски акцент, а екранният му сблъсък с Рей Уинстън до голяма степен напомня на неповторимата сцена от "Жега", която репликите на Пачино и Де Ниро увековечават като класика в жанра (тук няма как в съзнанието ви да не изникне легендарната фраза на Пикасо: "The Bad Artists imitate, The Great Artists Steal", която е в основата на някои от най-великите филми, появявали се някога на бял свят).
Макар и да остава малко встрани на фона на разиграващите се драми в тъмната страна на Лондон, Кийра Найтли също е впечатляваща с буквално трогателната уязвимост на депресираната кино звезда Шарлот, а тези, за които Рей Уинстън е достатъчно познато име, едва ли ще отрекат, че тук той е дори по-смразяващ от героя си в The Departed, когато с безизразна физиономия се готвеше да отсече ръката на полуделия от страх Леонардо ди Каприо.
Някъде на границата между типичните криминалета на Гай Ричи и далеч по-въздействащите драми на Копола и Скорсезе в жанра, "Булевард Лондон" без съмнение е тежък филм, дори и само заради мотото, с което е създаден - "Има граници, които прекрачиш ли веднъж, няма връщане назад" - и за мнозина ще е почти невъзможно да се отърсят от тягостното усещане за обреченост, което той оставя до самия си финал. Именно подобни филми обаче, са тези, които оставят истинска трайна следа в съзнанието и заради които киното все още заслужава да се нарича изкуство.
