Епичен разказ за дългата война между Кръста и Полумесеца, за християнските рицари и дами, за страховития господар на асасините и за сърдечния, но жесток Саладин.
Действието в този вълнуващ роман, който е сред най-известните произведения на Хагард, се развива в бурните времена непосредствено преди Третия кръстоносен поход, целящ да върне Йерусалим под християнско управление. „Братята рицари“ е класическа история за любов и рицарство, разгръщаща се на фона на трогателната история на двама английски рицари, влюбени в една и съща девойка. Предаността на тези мъже е подложена на изпитание, когато любимата им е отведена против волята си в Палестина – и в крайна сметка в двора на прочутия мюсюлмански лидер Саладин.
248 с., мека корица, 19.90 лв.
Хенри Райдър Хагард (1856–1925) е британски автор на популярни приключенски романи, много от които екранизирани или превърнати в комикси. Книгите му са оказали силно влияние върху писатели като Едгар Бъроуз, Робърт Хауърд, Филип Фармър, Ръдиард Киплинг, Дж. Р. Р. Толкин и Греъм Грийн и продължават да вълнуват читателите и до днес.
От автора
Преди време над цъфналата долина на Тиберия до Галилейското езеро авторът се взираше в двата върха на хълма Хатин. Тук, или поне така казва традицията, Христос е произнесъл своята Проповед на хълма – най-съвършеното наставление за доброта и мир. Тук – и това е сигурно – след почти дванайсет века Юсуф Салах ад-Дин, по-известен като султан Саладин, е победил християнската власт в Палестина във вероятно най-ужасната битка, която тази напоена с кръв земя е виждала. Така Планината на блаженствата се превръща в Планината на касапницата.
Докато разсъждава за тези странно контрастни сцени, разиграли се на едно и също място, в съзнанието му се надига желание да изтъче, доколкото му е по силите, приказка, в която всеки, увлечен от романтиката на тази наситена и загадъчна епоха, може да види, та макар и съвсем бегло и откъслечно, дългата война между Кръста и Полумесеца, вилняла в сирийските равнини и пустини. Да види рицарите кръстоносци и техните дами, техните любови и страдания в Англия и в Изтока; страховития господар на асасините, когото франките наричали Стареца от планината, и неговия град-крепост Масяф; храбрия, макар и понякога жесток, Саладин и неговите яростни сарацини; разгрома на самия Хатин, по чиито скалисти чукари Светото разпятие се е издигало като знаме и е било пленено, за да не бъде видяно повече от християнски очи. И последното крушение, след което кръстоносците губят Йерусалим завинаги.
Тази история е плод на това желание.
Пролог
Салах ад-Дин, Предводител на правоверните, непоклатима крепост, Господар на Изтока, седеше една нощ в двореца си в Дамаск и мислеше колко прекрасни са пътищата на Аллах, който го бе издигнал до сегашното му високо положение. Спомняше си как, когато още беше малък в очите на мъжете, Нур ад-Дин, цар на Сирия, го накара да придружи чичо си Ширкух до Египет, накъдето той тръгна „като на заколение“, и как против волята си се издигна до величието. Мислеше и за баща си, мъдрия Аюб, и за братята си, с които бе израснал. Вече всички бяха мъртви освен един. Мислеше и за сестрите си, които много бе обичал. Но най-много мислеше за нея, Зобейде, която беше отведена от рицаря, когото бе обикнала, макар да изгуби душата си – да, англичанина, приятел от младостта му, затворник на баща му, сър Андрю д’Арси. Воден от страстта, той беше причинил страшна мъка на дома му. Тогава Салах ад-Дин се закле, че ще я върне, дори от Англия, и вече бе планирал да убие съпруга ѝ и да я плени, когато научи за смъртта ѝ. Тя беше родила дете, така му казаха шпионите му, момиче, което трябваше вече да е жена – неговата племенница, в чиито вени течеше и кръвта на английски благородник.
Докато умът му бродеше от полузабравеното минало през бедите и кръвта, които осейваха дните му, към последната велика битка между следовниците на пророците Исус и Мохамед, към този джихад, за който се беше подготвял... той въздъхна. Защото беше милостив човек и не обичаше касапницата, макар че яростната му вяра го тласкаше от война към война.
Салах ад-Дин спеше и сънуваше мир. В съня му пред него стоеше девица. Когато тя повдигна воала си, той видя, че е красива, с черти като неговите, но по-изящни, и веднага разбра, че това е дъщерята на сестра му, която бе избягала с английския рицар. Запита се защо го посещава и в съня си помоли Аллах да му даде яснота. И тогава внезапно видя същата жена, застанала пред него в сирийска долина, а от двете ѝ страни имаше безброй орди от сарацини и франки, от които хиляди, десетки хиляди щяха да умрат. Той, Салах ад-Дин, препусна начело на своята армия с изваден ятаган, но тя хвана ръката му и го възпря.
– Какво правиш тук, племеннице? – попита я той.
– Дойдох да спася животи чрез теб – отвърна тя, – защото съм родена от твоята кръв и съм изпратена при теб. Свали ятагана, царю, пощади ги.
– Девице, а какъв откуп ще ми дадеш, за да пощадя тяхното множество? Какъв откуп, какъв дар?
– Дарявам ти моята собствена кръв и Небесен дар за покой на грешната ти душа, царю. – И тя издърпа острия връх на ятагана му към гърдите си.
Салах ад-Дин се събуди и се зачуди на този сън, но не каза нищо на никого. Следващата нощ сънят се върна при него и споменът остана през целия ден, но той пак не каза нищо.
Когато на третата нощ го сънува отново, още по-ярко, той вече беше сигурен, че му е изпратен от Аллах, и призова светите имами и гадатели, за да се посъветва с тях. Те го изслушаха, помолиха се, обсъдиха и казаха това:
– О, султане, Аллах те предупреждава в сенките, че тази жена, твоята племенница, която живее далече в Англия, чрез своето благородство и саможертва в идното време ще те спаси от проливането на море от кръв и ще донесе покой на земята. Затова те съветваме да доведеш тази дама в двора си и да я държиш до себе си, защото, ако тя си отиде от теб, и покоят ще си отиде с нея.
Салах ад-Дин отвърна, че думите им са мъдри и правдиви и че той също така е разчел съня си. После извика един фалшив рицар, който носеше кръста само на гърдите си, но тайно беше приел Корана – негов шпионин франк, дошъл от страната, където живееше неговата племенница. Той му беше разказал за нея, за баща ѝ и за дома ѝ. С този рицар и още един шпионин, който минаваше за християнски поклонник, както и с помощта на принц Хасан, един от най-великите и най-доверени негови емири, султанът измисли хитър план за пленяването на девицата, ако тя не пожелае сама да иде при него, и за довеждането ѝ в Сирия.
Нещо повече – за да бъде в очите на всички нейното положение достойно за високия ѝ род и съдба, – той провъзгласи своята племенница, която никога не беше виждал, за принцеса на Баалбек, с големи владения, някога принадлежали на нейния дядо Аюб и чичо ѝ Изедин. Освен това избра здрава бойна галера, екипаж от опитни моряци и воини под командването на принц Хасан. После написа писмо до английския лорд, сър Андрю д’Арси, и до неговата дъщеря. Приготви царски подарък от бижута и ги изпрати на дамата чак в Англия заедно с декрета за новата ѝ титла. Нареди на хората си с мир ли, със сила ли, с измама ли, но да я доведат при него и без нея да не му се мяркат пред очите. Изпрати с тях двамата франкски шпиони, които знаеха къде живее дамата, а единият, фалшивият рицар, беше опитен мореплавател и стана капитан на кораба.
Всичко това стори Юсуф Салах ад-Дин и зачака търпеливо, докато Аллах реши да изпълни видението му, което сам бе изпратил на душата му насън.
Книгата „Братята рицари“, от Хенри Райдър Хагард, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
