Първите мисли, които нахлуват в съзнанието ни, докато ги разглеждаме, са: колко много и невероятно талантливи хора бродят по тази земя, колко вдъхновяващ е светът, в който живеем, и колко ефимерно е всичко, създадено от човека - всяка от тези творби надали ще съществува след няколко десетилетия, или дори само след няколко години. За съжаление, хората умеем да разрушаваме съграденото с един замах, при това в гигантски мащаби.
И все пак изкуството има способността да лекува и облагородява човешката душа, а уличното изкуство има по-голяма аудитория от всяко друго. Така че, ако религията не във всички случаи прави хората (в частност децата) по-добри, може би тези и всички останали произведения по улици, фасади и руини, разпръснати по целия свят, ще го сторят.
