Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране и да направим престоя ви по-ползотворен Научете повече
OK
20 Април 2024, 00:06 Новини от Bpost
Avtora.com
Avtora.com
Начало»10 пред (по) ложения за големите играчи на Оскари 2011
Филми

10 пред (по) ложения за големите играчи на Оскари 2011

Добавена от: Avtora.com на
Pinterest LinkedIn +
Академията винаги е била доста несправедлива към гениалния Мартин Скорсезе и това, че той грабна Оскар за "От другата страна" през 2007 година не омаловажава факта, че го заслужава за поне още три от филмите, над които е работил до този момент. Тенденциозното отношение важи в пълна степен и за Леонардо Ди Каприо, който е сред най-талантливите имена от своето поколение, но продължава да я кара единствено на номинации. Сега тандемът е на път да се сдобие с поредната такава за съвместните си усилия над "Злокобен остров". Мартин Скорсезе е майстор на психологическото въздействие върху зрителя, а изпълнението на Леонардо в лентата само допълнително подклажда желания ефект. Минусът е, че досега популярният режисьор дори не е влизал сред претендентите за подобен жанр филми, така че ако се случи, ще е рязък завой от страна на оценяващите. Знаем, че по принцип в Академията са доста консервативни, но ако има момент, в който да нарушат принципите си, това действително е идеалният.


През 2004 година дъщерята на легендата Франсис Форд Копола затвърди за пореден път максимата "кръвта вода не става", след като грабна най-ценното отличие в света на киното за работата си над "Изгубени в превода". Тогава обаче, София Копола спечели в категорията за сценарий, докато в тази за режисура и най-добър филм надделя Питър Джаксън. Искрено се надяваме сега София Копола да има възможността да върне отново златния приз в златната фамилия, защото последното й заглавие Somewhere притежава всички качества за това. Лентата Somewhere, разказваща историята на пропаднала кинозвезда, откриваща смисъла на живота в 11-годишната си дъщеричка, вече бе отличена на фестивала във Венеция, а отделно се радва и на доста положителен прием сред киноманите. Ако не друго, то София Копола би следвало да е поне сред номинираните за Оскар имена тази година, другото е въпрос на малко късмет и конкуренция.
Oще един тандем, който никога не се е добирал до ценното отличие, колкото и парадоксално да звучи това. Разказвачът на приказки за възрастни Тим Бъртън и верният му помощник в неповторимите му фентъзи истории Джони Деп работиха заедно за седми пореден път в екранизацията по едноименната творба на Луис Карол – "Алиса в страната на чудесата" и за пореден път не изневериха на стила си да приковават публиката пред екран. Лошата новина е, че въпреки революционния 3D формат, филмът е в този жанр, който оценяващите никак не долюбват и който обикновено остава встрани от погледа им. От друга страна, изборът на "Войната е опиат" пред зашеметяващия "Аватар" през 2010 година вече бе определен като грешка и в Академията едва ли ще имат смелостта да я повторят. Както вече споменахме обаче, всичко е въпрос на късмет и конкуренция, а ситуацията зависи до голяма степен от останалите претенденти за статуетката. Дори и така да е, едва ли някой ще отрече, че тези двамата по-горе отдавна трябваше да са прибрали отличието в дома си. В крайна сметка все пак говорим за Тим Бъртън и Джони Деп...
През 2008 година британецът успя да шокира цял свят със своя "Беднякът Милионер", ударил силно и болезнено сочения за тотален фаворит "Куриозният случай на Бенджамин Бътън" на тогавашните Оскари. Сега обаче, Дани Бойл няма да може да разчита на изненадата и анонимността, тъй като вече е сред заподозрените за краен успех. Нещо повече – ако в настоящия момент можем да посочим името с най-големи шансове да грабне отличието, то това безспорно е именно Дани Бойл. Филмът пък е драмата "127 часа", която въпреки бруталните кървави сцени, е адски силна и въздействаща и трудно може да остави някой безразличен. Лентата е създадена по историята на американския алпинист Арън Ралстън, който затисва ръката си под скален блок, докато се катери в каньон в Юта. В следващите 5 дни той записва редица видео послания до родителите си, преди да се реши на драматичния избор да отреже крайника си с джобно ножче. В главната роля е Джеймс Франко, който също попада сред избора ни за наградата, но в категорията за главна роля, а ако изгледате "127 часа", сме почти убедени, че и вие ще се присъедините към блестящите отзиви на критиката и мнението, че Академията вече би следвало да има своя нов (стар) фаворит.
Ако можем да кажем за Скорсезе, че владее до съвършенство психологическия трилър и мафиотските драми, то в пълна степен тази оценка важи за Майк Лий, но що се отнася до трагикомедиите. Британецът често лавира на ръба между патоса и комедията и новият му филм Another Year не прави изключение. И тук поредният гений с куп номинации, но нито един Оскар се надсмива над човешката суета и безмислените традиции, карайки ни едновременно да се смеем и плачем на героите му, без да съзнаваме, че до голяма степен се припокриваме със самите тях. Макар и лишен от блясък, "Другата година" е сред най-добрите творби на единака Майк Лий и ако приемем, че "Тайни и лъжи" или "Напълно безгрижна" са били случайно пренебрегнати от Академията, то в настоящия случай подобен ход е неприемлив, защото присъствието му сред номинациите е най-малкото задължително.
Да, наясно сме, че блокбъстърите почти никога не печелят Оскар, наясно сме, че в последно време Кристофър Нолан е твърдо отдаден на този жанр, но също така сме наясно, че "Генезис" не е просто поредната порция специални ефекти, които вървят с купа пуканки и кола в салона. Ако сте гледали някога шедьовъра "Мементо" и сте наясно, че той е дело именно на британеца, ще знаете какво имаме предвид (именно за него той бе номиниран за статуетката). Та какво е "Генезис"?! Фикция и реалност в едно?! Опит да се обяснят необятните възможности на човешкото подсъзнание?! Изследване на богатия свят на сънищата?! Той е и всичко това и много повече, защото съдържа в себе си и убийствената визия на The Dark Knight и тънката психологическа нишка на "Мементо" (а в бонус и играта на Леонардо Ди Каприо). Време е Кристофър Нолан отново да се качи в лигата на големите и в Академията му го дължат заради този филм. Поне за нас, това е едно от заглавията не само на лятото на 2010, но и на годината въобще. Да, признаваме си, в този момент ни се иска да сме част от журито!
Така както едни остават вечно пренебрегнати, така други се превръщат в любимци на Академията от самата си поява в света на седмото изкуство. Пример за това са братята Джоуел и Итън Коен, които вече преизпълниха нормата с цели 4 статуетки. Това, което не можем да отречем е, че комбинацията от ексцентризъм, черен хумор и брутално насилие, която е рай за ценителите и тотално отхвърлена от останалите, винаги се е харчела сред оценяващите за Оскарите. В настоящия случай тя е представена и в допълнение с популярния през 90-те класически уестърн жанр, в резултат на който имаме странна сплав от нещо средно между самотниците на Клинт Ийстууд и иронията и сарказма на Тарантино. Историята (екранизация по едноименния филм от 1969, донесъл Оскар на Джон Уейн) разказва за 14-годишно момиче, което тръгва по пътя на насилието в опит да отмъсти за убития си баща. Е, ако помним колко отличия грабна Ийстууд през 93-та за "Непростимо", вероятно ще разберем и защо "Непреклонните" вероятно ще се озове сред претендентите за статуетката.
Колкото и да не ни се иска да вярваме, че покрай безбройните скандали около името му, Роман Полански би могъл да се размине с номинацията за работата си над "Писател в сянка", толкова по-малко вероятно ни се струва това. Оценката за свършеното обаче, е повече от показателна – наградата за режисура на фестивала в Берлин. Макар тих и спокоен в изграждането на основната сюжетна линия, в крайна сметка Полански знае как да докара зрителя почти до параноя и въпросната лента не прави изключение. Основното послание не е ясно до последния миг, интригата идва от всеки кадър, а въпреки отчаяните опити, е невъзможно да изключиш някой от заподозрените. Е да, за мнозина това е просто политически трилър с мудно действие, предназначен за феновете на Полански, но за тези, които би следвало да дават оценки за реалната стойност на един филм, е нещо много, много повече. С оглед на все по-влошаващите се отношения между режисьора и американците обаче, ни се струва, че втори Оскар за него след този за "Пианистът" ще е меко казано изненада.
От последните Оскари, на които бе главно действащо лице, Дейвид Финчър си тръгна с доста неприятно усещане. Неговият "Бенджамин Бътън" капитулира тотално пред "Беднякът Милионер" и сега той е жаден за реванш със своята история за най-популярната социална мрежа Facebook. Maкар и първоначално лентата да бе приета доста противоречиво, е трудно да приемем, че тя би била пренебрегната от Академията. Именно заради различните оценки, заради актуалната тема, на която залага и заради факта, че до голяма степен филмът е един многопластов образ на развитието на обществото в 21 век. Е, Дейвид Финчър не успя да грабне отличието с Брад Пит, но защо да не го грабне сега с никому непознатите Джеси Айзенбърг и Андрю Гарфийлд. Както се казва в такива случаи, Холивуд обича приказките за мечти, а когато се налага и сам ги създава.
Oще откакто бе отличен със "Златна Палма" за "Вавилон" през 2006 г., мексиканецът показа, че е способен да ни разплаче с тази страна от живота, за която всички знаем, че съществува, но никога не бихме искали да сме част от нея. 10 години след дебюта си с Amores Perros, Иняриту е готов да се бори за най-ценното отличие в света на киното и ако не знаехме колко е трудно да се справи с тежката "холивудска артилерия", бихме били категорични, че е сред най-явните фаворити за Оскар. И този път Иняриту изследва тези неща в живота, които го определят като стойност и залага на убеждението, че никой не е просто "добра или лоша личност, а съвкупност от най-различни противоречия". Вероятно затова е и толкова трудно да съдим героя на Хавиер Бардем – мъж извън закона, който след като научава, че е болен от рак и приема факта, че скоро ще умре, решава да поправи всички грешки, които е допуснал през годините. Почеркът на Иняриту си личи от всяка една сцена и ако не сте гледали досега някоя от другите му творби, то вероятно скоро ще поправите този пропуск. Надяваме се да го сторят и в Академията, защото ще е наистина жалко, ако толкова стойностен филм бъде пренебрегнат.  

Или кои режисьори и филми очакваме да се борят за най-ценните отличия.

Сподели.

Свързани публикации