Zak Tell (Clawfinger): "Още подскачаме на сцената като луди, така че очаквайте страхотен купон"

Pinterest LinkedIn +

Clawfinger ще свирят за първи път в България по време на второто издание на Spirit of Burgas. Бандата ще бъде хедлайнер на главната сцена на фестивала на 16 август 2009 г.

Музикантите не обичат стиловите определения и затова можем просто да наречем Clawfinger една от легендарните групи на 90-те години на 20 век.

Още с първия си албум печелят две награди Грами от The Swedish Grammy Awards през 1994 г. за "Най-добра хард рок група" и "Най-добър видеоклип".

Шведско-норвежката банда ще пристигне в България в състав Zak Tell - вокали, Jocke Skog - клавиши, Bard Torstensen - китара, Henka Johansson - барабани, André Skaug - бас.

Няколко дни преди концерта вокалистът Zak Tell даде специално интервю за Avtora.com.

.: Здравей, Зак. Как си?

Zak Tell: Добре съм. Малко съм уморен след един интензивен уикенд, но си е моя вината. Пък и съм част от рокендрол банда.

.: Ощастливихте много ваши фенове с новината, че ще свирите на Spirit of Burgas. Какво знаете за фестивала?

Zak Tell: Знам, че е на плажа и доста добри групи ще свирят през трите дни на фестивала. Сигурен съм, че ще е весело.

.: Вашите концерти винаги са впечатляващи и доста енергични. Какво друго могат да очакват феновете ви в Бургас? Нови песни?

Zak Tell: Най-новото, което ще свирим, са песните от последния ни албум. Други няма засега. А това, което феновете ще видят, е банда 40-годишни музиканти с бирени шкембета, подскачащи по сцената като идиоти. Всъщност само останалите от бандата са дебели чичковци, аз още си подскачам като луд. И съм най-секси от групата! Можеш да си представиш колко е прецакана цялата работа, щом аз съм най-секси! Страхотна атмосфера ще се оформи.

.: Какво мислиш за шоубизнеса днес и как вашата музика се вписва в него?

Zak Tell: Харесвам шоуто, но мразя бизнеса. Но пък ние можем да бъдем в т. нар. "шоубизнес" без да ни интересуват парите, защото отдавна никой от нас не се занимава само с музика - имаме си странични занимания. Така че сме далеч от тези правила - правим музиката си, защото още ни харесва да сме заедно, да свирим на живо. Ако го правехме за пари, отдавна да сме се предали. Това донякъде прави всяко участие на фестивали може би едно от последните ни, защото нямаме интензивна концертна дейност, а решаваме всичко на момента. Но пък така се наслаждаваме на всеки гиг като за последно.

Но като цяло в момента музикалната индустрия е доста огромна машина. Има и много некачествена музика, много измислени артисти, които объркват идеята за това да създаваш музика със сърце и душа.

.: В тази връзка си спомням, че бяхте посветили парчето “Biggest & the Best” на братята Галахър от Oasis. "Самозабравили се типове без никакво чувство за самокритика, които след като се докоснат до славата, забравят откъде са тръгнали и не слизат на земята" беше казал в едно интервю преди години. Виждаш ли и днес подобни артисти на музикалната сцена?

Zak Tell: Това го бях казал в едно интервю доста отдавна и то най-вече за тези, които харесват подобни музиканти. Говоря за артисти, които мислят, че са върха само защото свирят в тъпа рокендрол група. Тези хора ги има навсякъде и са доста арогантни - политици, учители, музиканти.

.: Говорейки за тези послания можеш ли да кажеш, че името на първия ви албум "Deaf, Dumb, Blind" (в превод "Глух, тъп и сляп") е актуално и днес, ако говорим за съвременното общество?

Zak Tell: Не мисля, че света се е променил много от момента, в който записвахме албума. Така че да, за съжаление името на албума е актуално и днес. Затова не се отказваме и продължаваме да бъдем Clawfinger!

.: В такъв случай няма как да не те попитам и за парчето, в което пеете "When I grow up there will be a day, when everybody has to do what I say" (Когато порасна, ще дойде денят, в който всеки ще прави това, което кажа). Дойде ли денят?

Zak Tell: В тази песен се опитахме да разкажем гледната точка на всички младежи, на които нещо им е забранявано някога. Този ден идва за всеки, когато започне да живее на своя отговорност. Спомням си, че писахме тази песен всички заедно и си разказвахме за нещата, които са ни забранявали. Описахме истината. Така че да - в някаква степен този ден дойде.

.: Мислиш ли, че днес има стилове, които могат да променят музиката така, както например това стори рапът през 80-те, а защо не и вашата музика през 90-те години на миналия век?

Zak Tell: Винаги ще има банди, които могат да променят света на музиката. Категоризирането на музиката не е толкова важно, колкото усещането.

.: Какво можеш да ни разкажеш за шведската рок сцена днес? Има ли някоя банда, за която не знаем, но си заслужава да чуем?

Zak Tell: Ами, ако трябва да съм честен, не знам много за шведската сцена. Това е може би защото никога не ми е пукало особено откъде съм - ако харесвам една група, я харесвам, ако е шведска - шведска е.

.: А имал ли си шанс да чуеш досега българска група или артист?

Zak Tell: За съжаление не. Това съм го пропуснал, но ще гледам да наваксам.

.: Опитай се да опишеш феновете на Clawfinger с няколко думи. И промениха ли се през годините?

Zak Tell: Да, това ще е интересно. Високи са 1,75, кафяви очи, дълги коси, носят панталони с джобове отстрани, както и тениски "Clawfinger". Някои от тях още живеят с родителите си, но като цяло са добри хора.

.: Преди няколко дни говорих с един такъв ваш фен, който твърдеше, че щатската вълна в ню-метъла донякъде е обезличила стила ви, който е бил уникален преди това. Как коментираш това твърдение?

Zak Tell: Не разбирам много от стилове, наистина. Просто си свирим музиката без да се вълнуваме от определения и вълни. Мога да кажа, че никога не сме се опитвали да бъдем нещо, което не сме. Така че ако някой твърди, че намесваме рап или кросоувър в музиката си, това не означава, че това е било с някаква цел. Просто ни харесва. И свободата да правим това, което ни харесва, ни крепи.

.: Можеш ли да си представиш живота си без музика, без Clawfinger?

Zak Tell:  Непрекъснато слушам музика, свалям нова. Не мисля за себе си толкова като за музикант, колкото като за фен. Така че не мога да си представя живота си без музика. А без Clawfinger... мога, но не искам. Ще ми липсват.

.: Какво искаш да си спомнят хората за Clawfinger след години?

Zak Tell: "О, Боже, тези копелета не се предадоха - продължават да свирят и до днес!". Искам да знаят, че винаги сме се опитвали да създаваме нашата музика и готина атмосфера на концертите си. Не ни пука как изглеждаме - искаме просто да става купон.

.: Clawfinger винаги е била група, отправяща послания. Какво е вашето послание към феновете, които ще дойдат на концерта ви на Spirit of Burgas?

Zak Tell: Ще се радвам, ако стане истински купон, независимо колко хора ще бъдат там. Надявам се да има готина атмосфера и да успеем да се забавляваме с хората дори и след концерта. Харесвам по равно усещането да си на сцената и пред нея.

.: Доста ваши фенове отмениха плановете си да посетят други фестивали само защото се засичат с вашето участие на Spirit of Burgas, така че очаквайте много фенове и страхотно настроение.

Zak Tell: Sziget май е по това време, да. Но нямам никакви съмнения, че ще бъде страхотен купон и нямам търпение да започне.

За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева

Сподели.