Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране и да направим престоя ви по-ползотворен Научете повече
OK
20 Април 2024, 07:40 Новини от Bpost
Avtora.com
Avtora.com
Начало»Топ 10 на звездите, които няма начин да забравим!
Изкуство

Топ 10 на звездите, които няма начин да забравим!

Добавена от: Avtora.com на
Pinterest LinkedIn +
“Ролинг Стоунс” Те оцеляха. За разлика от The Beatles, които отдавна са в графата “класика”, вечните им конкуренти са настояще – макар и твърде особено, нафталинено настояще, което може да се разглежда като машина на времето за родителите ни и учебник по история за самите нас. Доколко гигантски и изумителни са като група може да свидетелства един-единствен факт: преиздаденият на 23 май тази година Exile on Main Street се изтресе директно на първа позиция в Обединеното кралство тридесет и осем години (!!!) след като за пръв път оглави класациите през 1972. Шапки долу!


Арнолд Шварценегер Реална илюстрация на поговорката, че невъзможни неща няма, австрийската “силна ръка” (62 год.) постига всичко, което си науми – от титла “Мистър Вселена” на 22 и седем приза “Мистър Олимпия”, през дълга (и малко еднообразна) актьорска кариера не в “Щириан филмс”, а в Холивуд, та до дългата си (и доста успешна) заигравка с политиката. Едно от най-емблематичните лица въобще, губернаторът на Калифорния, който жадно гледа към Сената и може би Белия дом, същевременно поддържайки и актьорските си умения – последно в The Expendables на колегата Сталоун, си е обезпечил интереса на медиите за години напред.
Бриджит Бардо Някога тя беше това, което днес ... няма аналог – абсолютната мъжка мечта, звезда от филми като "И Бог създаде жената" (1956) и "Бабет отива на война" (1959). (Най-близко до нея като статус е Анджелина Джоли, но от периода преди серийното осиновяване/забременяване). После доказа, че не е само красива модна икона и трайно се ангажира с правата на животните през седемдесетте, години преди това да стане тенденция и всяка старлетка да споменава PETA за щяло и нещяло. Последно разбуни духовете във Франция с нападки към мюсюлманите относно “овчия геноцид”, който техните религиозни празници налагат, и през 2008 бе осъдена да плати глоба от 15 000 EUR за предизвикване на расова и верска нетърпимост. Каквото и да прави оттук насетне, ББ (което не е същото като Б.Б., никак даже) ще си остане кумир – досущ като “съперницата” си Мерилин Монро. Митовете нямат бръчки.
Диего Марадона Славата му отдавна надхвърли футбола и дори нормалните човешки граници – никоя друга от знаменитостите в списъка си няма собствен религиозен култ, какъвто е създаден в Росарио, Аржентина под името “Църквата на Марадона” още през 2003. Велик като играч, той изведе Бока Хуниорс, Барселона, Наполи и Аржентина до маса титли и купи; трагичен като треньор (познато, колко познато), провали националния си в Южна Африка 2010, а преди това успя да получи инфаркт на 43, да нашишкавее гротескно до 127 килограма (висок е само 1.63) и да завърже крепка дружба не с кого да е, а с Фидел Кастро и Уго Чавес по време на лечението си от наркотична зависимост в Куба. Със сигурност този “образ невъзможен” ще създава работа на журналистите и занапред, рядко по повод футбола.
Джоан Роулинг От самотна майка и бивша учителка по английски в Португалия до автор на гигабестселъра “Хари Потър” и милиардерка за малко повече от десетина години – всички обичаме такива истории. Може и да го оспорите, но ние твърдим, че Джоан е нашата съвременна Астрид Линдгрен (само че с доста по-мрачно творчество). И двете са автори на знакови детски книги, и двете са доволно ексцентрични ... и и двете нямат никакви шансове за “Нобел”.
Мадона Тя е обсебена от славата. Твърде странно, защото до голяма степен я олицетворява – дори глухите са чували нейни песни и даже ескимосите знаят коя е. С кариера, простираща се в три десетилетия, и двеста и петдесет милиона продадени албума Материалното лелче (много материално indeed) въобще не е доволно от себе си – едно на ръка, тя иска да изглежда 15 години по-млада, дори когато става от леглото, и второ – иска да ... владее света. Гледайки лицето й, в сравнение с което волевата брадичка на Шварци прилича на купа с желе, сме уверени, че в някакъв етап от живота си Мадж ще го надмине като политик – стига само да се захване.
Кърт Кобейн Музикантът с лице и поведение на (неколкократно) паднал ангел, който реши, че този свят не е за него през 1994, днес е по-жив отвсякога. Индустрията безсрамно се възползва от легендата, която Кърт съумя да стане приживе, и макар грънджът да умря заедно с Кобейн, самият той продължава да е най-печелившата “мъртва звезда” вече години наред. Басираме се, че накрая, когато хората осъзнаят в пълнота колко беше изпреварил времето си, сиатълският мазнокос гений ще се съизмерва с Елвис и Фреди.
Опра Уинфри Тя направи същото за токшоутата, каквото Арни за бодибилдинга. Всички сме чували опашатите истории за това как носела дрехи, съшити от чували, и била сексуално употребявана от роднините си по домакинска книжка – истина или не, те, заедно с несъмнения й талант да предразполага хора от всякакъв пол, социално положение и вероизповедание, превърнаха The Oprah Winfrey Show в най-рейтинговата програма от такъв характер за всички времена, а самата пухкава афроамериканка – в медиен законодател. Ще чуваме името й десетилетия наред, също както беше и с Уолтър Кронкайт...
Стивън Спилбърг Макар да го споменават често в едно изречение заедно с Джордж Лукас и Джеймс Камерън, Стивън бяга по собствена писта: никой не може да се сравнява с него по слава, приходи и влияние върху поп културата. Отчетете следното – на него дължим касовите “Челюсти”, “Извънземното”, тетралогията “Индиана Джоунс”, “Джурасик Парк”, “Спасяването на редник Райън”, “Война на световете”, както и истинските киношедьоври “Списъкът на Шиндлер” и “Изкуствен интелект”. Носител на три “Оскар”-а, кавалер на Ордена на Британската империя и притежател на едни скромни три милиарда долара нетно състояние, Спилбърг е епоха в седмото изкуство.
Майкъл Джексън На двадесет и пети юни се навърши година от смъртта на Джако – събитие, отбелязано по различни трогателни начини в целия свят, което ни накара да си припомним истерията, последвала новината за кончината му през 2009. Може да се каже, че през оставащите месеци на миналата година няколко милиарда души говореха (и пишеха) само за него, за това колко им липсва и за празнината, която никоя от новите звездици-еднодневки не е в състояние да запълни. Серията гигове This is it, която щеше да бъде финалното му турне, се превърна в посмъртния филм This is it, а Майкъл Джексън окончателно зае мястото, което му се полага: вече нямат значение обвиненията в педофилия, пластичните операции и детинските изцепки, има значение само музиката. А за нея, и чрез нея – за хората, той направи предостатъчно. Автор: Георги Минков

и няма и да го направим...

Сподели.

Свързани публикации