Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране и да направим престоя ви по-ползотворен Научете повече
OK
20 Април 2024, 09:35 Новини от Bpost
Avtora.com
Avtora.com
Начало»Топ 10 на най-ярките превъплъщения на Леонардо ди Каприо
Филми

Топ 10 на най-ярките превъплъщения на Леонардо ди Каприо

Добавена от: Avtora.com на
Pinterest LinkedIn +
 "От другата страна" (The Departed) - 2006 Toва е първият филм, в който Скорсезе залага на толкова разностранен актьорски състав - освен Ди Каприо, в типичната за режисьора гангстерска драма можем да отличим още Мат Деймън, Джак Никълсън, Мартин Шийн, Марк Уолбърг, Алек Болдуин. Продуцент на лентата пък е самият Брад Пит, което само може да ви говори за какви мащаби всъщност става дума. Леонардо и Скорсезе тук са за четвърти път заедно и очаквано главната роля отново е негова. Той е ченгето новобранец Били Костиган, внедрен под прикритие в бандата, ръководена от жестокия мафиотски бос Франк Костело. Ди Каприо обаче не се съсредоточава само върху развитието на сюжета и представя героя си абсолютно достоверно – с типичната доза съмнения, желания и инстинкт за самосъхранение, които не ни позволяват да го видим единствено в положителна светлина. Сблъсъкът между закона и престъпността, изразяващ се в конфликта между две толкова ярки индивидуалности като Лео и Джак Никълсън, пък е абсолютен апотеоз на актьорското майсторство и може да бъде сравнен единствено с култовата сцена в "Жега" между Ал Пачино и Робърт де Ниро. Веднага след появата си на екран, "От другата страна" е определен като най-добрия филм на Скорсезе и режисьорът най-сетне е заслужено отличен с "Оскар". За съжаление, измежду останалите наградени името на Ди Каприо отново сякаш традиционно не присъства.


"Животът на момчето" (This Boy
"Защо тъгува Гилбърт Грейп"  (What
"Пълно затъмнение" (Total Eclipse) - 1995 С всеки следващ филм Ди Каприо сякаш израства все повече и повече и "Пълно затъмнение" е поредното заглавие, демонстриращо блестящата му актьорска импровизация. Oще при първия път, в който работи под опеката на европейски режисьор - Агниешка Холанд, Лео буквално е във вихъра си, оставяйки зад себе си всякакви обществени норми и табута в името на успеха. Той изпълнява ролята на именития френски поет Артюр Рембо, скандализирал родината си през отминалата епоха с хомосексуалната връзка с колегата си Пол Верлен. За ролята Ди Каприо има и множество интимни сцени с актьора Дейвид Тюлис, а благодарение на невероятната им игра филмът е не просто разказ за забранената любов на две френски легенди, но и послание за силата на личната свобода.
"Баскетболните дневници" (The Basketball Diaries) - 1995 Също както и в предишното заглавие, и тук Ди Каприо се отдава на една доста широка социалнозначима тема – наркоманията. Макар и с доста подвеждащо заглавие, филмът всъщност пресъздава историята на една от култовите личности в американската съвременна контракултура. Това е поетът, писател и пънк музикант, бунтарят Джим Керъл. Леонардо пресъздава по брилянтен начин реалния живот по улиците на Ню Йорк - сблъсъците между отделните култури, отмрелите надежди за един по-добър живот, сексуалните преживявания на средностатистическия тийнейджър и т.н. Той е блестящ при представянето на периода от амбициите за впечатляваща спортна кариера до тоталното пропадане в бездната на наркозависимите (дори и моментите, в който предлага сексуслуги на мъже за поредната доза хероин). Лентата е приета с поредната доза положителни отзиви от критиката, като отново основната заслуга за успеха е на добре познатото име – Леонардо ди Каприо. 
"Ромео и Жулиета" (Romeo and Juliet) - 1996 Поредната адаптация на популярната Шекспирова пиеса вероятно нямаше да е нищо по-различно от всичко досега, ако режисьор не бе Баз Лурман, а в главната роля не бе набиращият все повече популярност Леонардо ди Каприо. В съвременната класическа приказка, подвластна изцяло на модерните поп елементи - MTV, бързите коли, сексуалните сцени, битките между отделните банди, Лео успява не само да ни направи подвластни на харизмата на героя си, но и да ни приобщи към тежката си лична драма - невъзможната любов с Жулиета (Клер Дейнс), независимо от възрастта ни. Въпреки безспорния риск от представянето на сложния език на Шекспир в съвременни условия, той е буквално на върха на актьорския си потенциал, пресъздавайки всяка сцена дотолкова реалистично и емоционално, че на моменти действително губим връзка с настоящето. 
"Бандите на Ню Йорк" (Gangs of New York) - 2002 Седем години по-късно, добре познатият Леонардо ди Каприо се завръща, за да постави началото на един легендарен тандем в световното кино. "Бандите на Ню Йорк" е първият филм, в който той работи с култовия Мартин Скорсезе - един грандиозен исторически епос, разказващ драматичната история на уличните гангстерски банди в Ню Йорк през 19 век. Лео е в ролята на младия ирландски емигрант Амстердам, който се бори за отмъщение за пролятата кръв на баща си. Дори и с продължителност от цели три часа, филмът е истинска наслада за всички киномани, макар и преизпълнен с множество брутални в своята реалистичност сцени на насилие. Ди Каприо пък най-сетне се завръща към отдавна позабравеното си амплоа – на актьор, за когото статутът "секссимвол" просто е без значение.
 "Хвани ме, ако можеш" (Catch me If You Can) - 2002 След приключението със Скорсезе, Ди Каприо решава да се довери на друго легендарно име в света на киното – Стивън Спилбърг. Двамата са в основата на биографичната криминална драма "Хвани ме, ако можеш", която е вдъхновена от истинската история на гениалния мошеник и фалшификатор Франк Абигнейл. Главната роля е поверена именно на Леонардо, който си партнира с Том Ханкс (полицейски инспектор) в борбата между "котка" и "мишка", приключила в крайна сметка с очакван финал. Ди Каприо пък разкрива нова част от безспорния си актьорски потенциал, вкарвайки и солидна доза себеирония в героя си – импровизация, благодарение на която и до днес ни е трудно да отличим точния жанр на филма. И макар лентата да не се превръща в поредния хит на Спилбърг, тя му носи задължителния успех след провала на "Специален доклад", а за Лео – поредната доза отлични оценки от страна на публика и критика. 
"Авиаторът" (The Aviator) - 2004 В едва втория им съвместен филм, Скорсезе успява да извади на показ най-доброто от безспорния талант на Ди Каприо. Филмът разказва историята на великата американска легенда Хауърд Хюз, а Лео пресъздава по брилянтен начин периода от живота му – от 20-те до 40-те години на 20 век, когато от един от най-влиятелните мъже в историята той пропада до самотен безумец, който може да живее само и единствено със себе си. Авиационен пионер, ексцентричен милионер, киномагнат и любител на най-красивите жени в света – Ди Каприо отново изгражда един изключително богат и многопластов образ, като буквално "изнася" лентата с неповторимото си актьорско присъствие. Заслугите му са отличени от Академията с номинация за "Оскар" за главна мъжка роля, но, както вече разкрихме, Лео и до момента си остава един от най-незаслужено пренебрегнатите таланти в днешно време. 
"Злокобен остров" (The Shutter Island) - 2009 Последният съвместен проект на Леонардо ди Каприо и Мартин Скорсезе само затвърждава една отдавна известна максима, че един и същ продукт може да се превърне в шедьовър или пълен боклук, в зависимост от това на кого се довериш за реализацията му. Психологическият трилър, разказващ за двойка шерифи, изпратени да разследват мистериозното изчезване на няколко душевноболни пациенти от психиатрична клиника на самотен остров, доказва и още нещо – безспорния прогрес на Ди Каприо през годините. С брилянтното си изпълнение в може би най-трудния жанр – психологическия, той до такава степен размива всякаква граница между фантазия и реалност при изграждането на образа на Теди Даниелс, че персонажът си остава пълна мистерия за широката публика до самия край... а повярвайте ни, той е наистина шокиращ.

Или защо Леонардо ди Каприо е едно от най-големите имена в световното кино.

Сподели.

Свързани публикации