Пълна естетска наслада на всяко едно ниво - режисура, сценарий, актьорска игра, музика, операторско майсторство, декори, костюми, монтаж и каквото се сетите. И освен това - страхотно умствено предизвикателство и дълбока, много дълбока емоция.
Филм, който те кара да разчовъркаш закърнелия си от чалги и турски сериали мозък, да помислиш (а това си е цяло постижение в днешно време) и да наредиш пъзела.
Режисьорът е швед – Томас Алфредсън, автор и на едно друго бижу – "Покани ме да вляза", разказ за самотата, толерантността, приемането на различния, макар и направен под формата на така модерния напоследък "вампирски" жанр (но това е само на повърхността).
И да не съм чула повече за онези детски филми за Джеймс Бонд и Джейсън Борн (даже не знам дали така му е името). Ако има филм, който да разказва реалистично за света на шпионажа, това е филмът!
Гари Олдман!?! Ами то и преди си знаехме, че е страхотен. Не знам какви ги мъдрят феодалните старци от Академията и нищо против към безспорно много талантливия френски актьор Жан Дюжарден, но наградата си принадлежи по право и заслуги на Гари.
Не че някакви си там награди отвъд "голямата локва" имат значение вече... Отдавна съм спряла да им намирам кусури (на Наградите) – има добри филми и лоши филми, а не само американски или само драми, или само екшъни.
Методиката, по която ги оценяват, е силно субективна. А има ли изобщо такава? Или всеки гласува по съвест (т.е. да се разбира по лобита, реклама, маркетинг и по други все известни нам критерии).
Не се препоръчва на феновете на "Здрач" и на споменатите по-горе детски филми.
