Скорост: Боб Лутц от Opel GT до Chevrolet Volt, или дългият път към почивката

Във висшите етажи на автоиндустрията интересните личности са по-редки от сняг през август.

Ето защо новината за пенсионирането на Роберт Антон Луц, "свещеното чудовище" на GM и Ford, обявена на тазгодишното изложение в Ню Йорк, бе посрещната със смесени чувства.

Oт една страна, 78-годишният мениджър вече не е много в крак с времето (както впрочем и цялата GM), a oт друга, той беше последният, кроен с "голямата ножица" - по мащаба на своя колега в Chrysler Лий Якока и на Комендаторе Енцо Ферари. Петдесет години в бизнеса го доведоха до много грешки, но и до създаването на забележителни автомобили като Opel GT (1968), BMW 2002 Turbo (1973), първият Ford Fiesta (1976), Ford Sierra (1982), Dodge Viper (1992), Plymouth Prowler (1997)... Списъкът е ужасно дълъг.

Opel GT

Удивително дълга е и кариерата на Боб: той е един от малкото хора, заемали шефски места в няколко значими автопроизводителя, при това от двете страни на Атлантика. Роден в Цюрих през 1932, Луц става американски гражданин едва през 1949, а до петдесет и четвърта е пилот в щатските ВВС, така че много добре знае какво е опиянението от скоростта.

Наясно е също, че за да щурмува върха, трябва да бъде добре подготвен. Ето защо, наред с потрошаването на десетки коли в пистови експерименти, завършва университета в Бъркли (магистър по бизнес администрация) през 1961 и скача в дълбоките води с тогава могъщата General Motors - две години след дипломирането си вече е член на управителния съвет на Opel.

Като млад и зелен шеф той именно отговаря за производството на гениалното спортно купе GT, чието първо поколение "отглежда" до 1971. Това е и годината, в която Луц се мести при BMW в качеството на вицепрезидент по продажбите. Нахъсан да се доказва и все още неопитен, той например изисква думата Turbo върху предната броня на BMW 2002 да бъде написана огледално (за да може да се чете в огледалата на изпреварвания автомобил).

Само че през 1973 светът вече е в разгара на първата петролна криза и тогавашният началник в BMW - Еберхард фон Кюнхайм, не е съгласен с подобни ексцесии. Въпреки всичко Луц постига своето, както ще бъде и занапред. Нещо повече, демонстрираният чепат характер му носи повишение в кариерата и известен спокоен период като бос на Ford Motors в Европа.

BMW 2002

Освен с успешните Fiesta и Sierra, големият визионер загатва за дарбите си със студията Ford Cockpit (1981) - триколесно градско мини, появило се десетилетие преди подобно нещо да хрумне на вездесъщия Фердинанд Пийх.

Това е характерно за Боб Луц - може да е обсебен от мощността и скоростта, но твърде добре разбира какви са и какви могат да бъдат след години изискванията на пазара. Което обяснява съжителството в неговото портфолио на абсолютно несъвместими като визия и предназначение модели от рода на Fiesta и Viper, или Cadillac Sixteen и Chevrolet Volt. Мечтите на четири колела са хубаво нещо, но петролът си е с пари.

Cadillac Sixteen

Издигнал се до вицепрезидент и член на Борда на директорите на Ford (твърде безкомпромисният му нрав винаги е бил пречка за заемането на първа позиция в компаниите), малко изненадващо той приема да стане шеф в Chrysler (1986-1998), където веднага се изпокарва с Лий Якока по системата на двата остри камъка.

При оттеглянето на митичния итало-американец в 1992 за негов наследник е посочен Боб Итън вместо Луц, решение, което по-късно Якока определя като "най-голямата глупост в кариерата ми".

Chevrolet Volt

Итън се хвърля в сливането с Daimler, което завърши безславно и за двете компании през 2007, а междувременно Луц прави това, което може най-добре - разработва Viper, Prowler и автомобилите от цялата платформа LH: Dodge Intrepid, Chrysler 300M, LHS и сума други "ежедневки".

Междувременно Боб в никакъв случай не е изоставил идеята си за американски хиперспортен автомобил, позициониран дори над Viper. Той е инвеститор в проекта Cunningham C7 на Лари Блек, целящ да възроди иконата от петдесетте Cunningham C-4R.

Cunningham C7

Сливането на Daimler и Chrysler обаче води до невероятно развитие на нещата: на Детройтското автошоу през 2001 дебютът на прототипния Cunningham и ниската цена на толкова впечатляващ проект карат GM да предложат (отново) шефски стол на Луц и да купят бренда.

По-нататъшните финансови грижи на General Motors обаче подливат вода и "американският Aston Martin" така и не възкръсва.

За сметка на това последната глава от кариерата на Боб Луц (2002-2009) е успешна, като се вземат предвид обстоятелствата.

Тя включва Pontiac GTO' 2004 - по същество Holden Monaro с ляв волан, кабриото Solstice и чудесният, макар и малко неуместен звяр Pontiac G8 GT - лебедовата песен на марката от 2008; шестнадесетцилиндровият концепт Cadillac Sixteen, Cadillac CTS и "електричката" Converj, представена в 2009, но най-вече Chevrolet Volt.

Pontiac G8 GT

Малко странно е за разработката на Volt да отговаря човек, който публично нарече глобалното затопляне "бабини деветини", но е факт - и на почти осемдесет Луц не е загубил усета си за това какво върви на пазара.

И макар понастоящем GM да е на правителствени адреналинови инжекции, Volt е един от най-напредничавите хибриди и залог за нейното бъдеще. А Робърт Луц - свършил работата си както само той умее - най-сетне ще се отдаде на своя хеликоптер, чехословашкия си изтребител L-39C Albatros, пурите си и колекционерските мотори BMW. Напълно заслужено, след дългия път, който е извървял към почивката.