Село Мийковци е кътче от рая в Еленския Балкан, закътано между заобикалящите го върхове.
Там времето тече по различен начин, въздухът ухае от нацъфтелите треви, а новините по телевизията oстават някак далечни и незначителни.
По обед в селцето не се вижда жива душа. Когато хората се разминават, познати и непознати, се поздравяват.
Къщите са потънали в зеленина и са притихнали.
Разглеждам ги и се опитвам да си представя с какво ли е била изпълнена 100-годишната им история; какви ли хора са живели зад цветните фасади, сините черчевета и под потъмнелите от времето керемиди.
В къщата за гости “Кандафери“ ни посрещат усмихнати стопаните Пенка и Янко Димови, и тълпа варненски деца, дошли на лагер.
Присламчваме се към шумната им весела група и тръгваме на разходка по реката, а после отиваме да видим водопада. Берем горски ягоди и млечница.
Времето колкото и бавно да върви не ни достига, за да видим всички махали, да минем по всички пътеки, да се качим до върховете и да послушаме още истории на стопанина.
Истории, предавани от уста на уста, от живите хора, разказващи за хайдути, войводи, скрити съкровища и борба за свобода.
Снимки и текст: Ренета Костадинова
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
