Сравнението между Никълъс Кейдж (Nicolas Cage)и Харви Кайтел (Harvey Keitel)едва ли традиционно би завършило в полза на последния, но точно това се случи, след като изгледахме римейка на класиката на Абел Ферара (Abel Ferrara) от началото на 90-те години - "Лошият лейтенант".
Както и можеше да се очаква, въпреки безспорния почерк на култовия германски режисьор Вернер Херцог (Werner Herzog) филмът е заложил основно на актьорското превъплъщение на звездата от "Лас Вегас".
За съжаление обаче емоционалният заряд почти липсва и двата часа се движат бавно и мудно също като сюжетната линия. Кейдж не се справя зле в ролята на мръсното ченге Терънс Макдона, което е дотолкова пропаднало и деградирало, че е готово да продаде и майка си за една доза хероин, но е на светлинни години от класата на Кайтел в оригинала.
Вероятно очаквайки подобно развитие, Херцог умишлено е направил един съвсем различен тип филм и между двата е твърде трудно да се направи паралел. Допирните точки са твърде малко и най-общото между тях е предимно името. Липсват култови сцени като тази, в която Харви истерично реве в църквата и халюцинирайки целува изранените нозе на Исус Христос, като сцената, в която танцува чисто гол, мислейки се за пиле и интимничи с бутилката уиски.
В оригинала главният герой издирва изнасилвач на монахиня, в римейка - масов убиец, но за разлика от Кайтел, който се справя повече от блестящо в емоционалното пресъздаване на портрета на греха и падението на Макдона, Кейдж сякаш залага повече на изтерзани физиономии и страдалчески походки. Дори и с това обаче той така и не успява да ни убеди в правотата на героя си.
Римейкът е пълен и с други познати имена - като Вал Килмър, който е трудно разпознаваем с нашишкавялата си фигура и сексапилната Ева Мендес в ролята на влюбена в Макдона проститутка, но дори и те не успяват да раздвижат поне малко лентата.
Като цяло "Лошият лейтенант" на Вернер Херцог не е толкова лош филм, той просто е слаб на фона на оригинала. И дори и присъствието на такъв уникален талант като Кейдж, когото обожаваме заради заглавия като "Да напуснеш Лас Вегас" или "Лице назаем", не е способно да промени това.
Да, има опити, които често надминават оригинала си, но The Bad Lieutenant: Port of Call - New Orleans просто не е от тях. Така че Абел Ферара може да е спокоен... или поне до следващия път.
Автор: Митко Попов