Lord of the Rings: Conquest

Жанр: Multiplayer Action
Година: 2009
Произв/Изд: Electronic Arts/Pandemic Studios
Платформа: PS3 | X360 | PC | DS

Благодарение на чудовищно добрите екранизации на Питър Джаксън по най-популярния фентъзи роман в човешката история, днес "Властелинът на пръстените" е франчайз от недостижима финансова величина.

Логично, впредвид грандиозната фенска маса, приключенията на Фродо и компания в Средната Земя намериха своя път и в дебрите на игралния бизнес и като гледам нямат никакво намерение да напускат скоро компютрите и конзолите ни.

Което в никакъв случай не е лошо, защото някои от заглавията, носещи Lord of the Rings логото са изключително качествени, а стратегията Battle for Middle Earth в двете си части е най-любимия RTS на вашия скромен рецензент, въпреки (а може би именно поради) впечатляващата си липса на баланс.

Ако се върнем малко назад в историята, когато "Задругата на пръстена" тъкмо бе триумфирал на екран, а гигантите от игралния бизнес току-що бяха осъзнали потенциала му, две от големите разпространителски компаниии – EA Games и Vivendi Universal Games, веднага се втурнаха да купуват лицензи.

Първите се докопаха до лиценза върху филмите на Джаксън, а вторите – върху текста на Толкин. В резултат ЕА можеха да използват сцени от лентите и лицата и гласовете на актьорите от каста, но бяха ограничени в рамките на сценариите.

От своя страна Vivendi удариха по-голямото бинго, защото на практика разполагаха с цялата вселена на Толкин и можеха да използват всякакви неща, отпаднали от кино-адаптацията, от сорта на прескъпите на феновете Могилни Ридове, Том Бомбадил или Глорфиндел.

Тук, обаче, кадърността на разработчиците си каза думата и докато ЕА обраха овациите с чудесния екшън The Two Towers и вече споменатия Battle for Middle Earth, Vivendi пуснаха на пазара кошмарната аркада The Fellowship of the Ring и болезнено посредствената стратегия War of the Ring.

В крайна сметка, те вдигнаха ръце от всякакви бъдещи игрални разработки на тема Толкин, а ЕА тихомълком грабна и правата за книгата, като вече можеше да си прави каквото иска в рамките на Средната Земя.

Lord of the Rings: Conquest е нещо като резултатът от всичко това – мащабен, мултиплейърно ориентиран екшън, опитал се да съчетае най-доброто от базирания на различни герои за игра и богата система от комбота Return of the King и онлайн геймплейната механика на Star Wars: Battlefront. Последната прилика, прочее, е напълно логична, защото производителите са същите – Pandemic Studios.

Това можеше да сведе ревюто на Conquest до изречението: Battlefront в Толкиновия свят, но професионализмът ме подтиква да бъда малко по-подробен.

Conquest е съставен от две кампании – войната може да бъде изиграна от гледната точка на добрите или на лошите, като второто – очаквано – е далеч по-забавно (историята е разказана в нова светлина – Фродо решава да запази пръстена за себе си и на вас се падат приятни задължения, като това да изгорите Графството или да завладеете Минас Тирит).

Всяка страна си има по осем нива, на които трябва да изпълните серия от задачки, за да продължите напред. За разлика от споменатия Return of the King тук няма да бъдете някой от основните персонажи от филмите/книгата (въпреки че на определени места ще ви се отдаде възможност да превключите на стари познайници от типа на Арагорн или Гандалф и да изринете грубо враговете) – вие ще бъдете прост войник от масовката, като може да си изберете дали ще играете с войн, стрелец, магьосник и скаут.

Първите трима са ясни, а последният е стелт персонажа, който мре бързо и нанася минорни поражения, но има възможността да става невидим и да напада враговете си в гръб. И на мен не ми звучеше особено впечатляващо, докато в откриващата мисия не убих Саурон с един единствен, подъл удар в бронираната гърбина на Черния властелин.

Играта с всеки от класовете е сравнително различна, като неизменно е базирана на няколко основни и няколко специални удара, като вторите изискват време, за да се заредят. Бойната система за съжаление е слабото звено в геймплея, особено на фона на чудесно реализираната такава от вече споменатия Return of the King. Прецизността е отстъпила на френетичното блъскане по бутоните, което може и да е прежалимо, заради цялостната епичност на познатите битки от филма, но определено дразни.

Във всеки случай, тук соловата кампания е само подправка към цялото удоволствие, защото силата на Conquest е в мултиплейъра. Той е наличен както във вид на кооперативен режим за дружно преминаване на добрата и лошата история, така и в класически отборен онлайн вид.

До 16 играча могат да премерят сили в три режима - Team Deathmatch, Conquest и Capture The One Ring. Нищо невиждано – в Team Deathmatch си имаме два отбора, които се сражават, в Conquest трябва да се вземе контрола над четири контролни точки, а Capture The One Ring, както намеква и името, си е класическия Capture The Flag.

Тук вече блъскането по бутоните от сингъла е заменено от далеч по-тактически подход, защото всеки клас има място и роля на бойното поле, а пътят към успеха минава през добрата координация между играчите.

Внимателните читатели вече би следвало да са забелязали, че на практика не съм казал нищо особено лошо за Lord of the Rings: Conquest. Проблемът е, че ми е трудно да кажа и нещо особено хубаво. В идеята видимо е имало голям потенциал, но той е разгърнат само отчасти.

Това заглавие несъмнено ще допадне на феновете на Властелина и/или на Star Wars: Battlefront – в крайна сметка имаме познатата от Звездния онлайн екшън геймплейна механика, великолепната филмова музика и възможността да участвате в най-епичните битки от Войната за пръстена.

В играта обаче липсва дълбочина. Повърхностната бойна система е "подкрепена" от лош баланс на класовете, липса на разнообразни мултиплейърни режими и посредствена визия, продиктувана от онлайн насочеността на заглавието (идеята е била Conquest да поддържа много единици на екран и да върви на машини от среден клас).

Истината е, че произведението на Pandemic омръзва твърде бързо, а най-важният момент при подобно заглавие е да задържи вниманието на достатъчно много хора за достатъчно дълго време, за да имаме пълни сървъри, където да играем. Предстои ни да видим дали авторите ще подобрят нещо в играта си с бъдещи пачове, но ако не го сторят, въпреки че се позабавлявах добре, предричам доста кратък живот на Lord of the Rings: Conquest.