Без съмнение - тази година беше неговата...
В последните месеци Юлиян Вергов участва в едно от най-важните представления на родна сцена - "Козата, или коя е Силвия", бе в главната роля на най-печелившия филм на голям екран - "Мисия Лондон" и игра в най-добрия съвременен български телевизионен сериал - "Стъклен дом".
Без съмнение станахме свидетели на неговия сезон. Затова просто не можахме да устоим на изкушението за лежерен разговор на брега на морето, точно преди да се изгуби някъде далеч от светлините на прожекторите...
Елена Пенева: Сезонът на "Стъклен дом" свърши – какъв е планът за лятото?
Юлиан Вергов: "Смокиня" е моето място.
.: Ти се зариби по сърфа покрай снимките на филма “Прогноза”, но у нас няма много вятър и условия...
Юлиан Вергов: Не, няма. Ходя в Турция. Една седмица отиваш, караш и след това се връщаш.
.: Едва ли имаш много време за почивка...
Юлиан Вергов: Нямам, но се наслаждавам на малкото, което имам. След това – нов сезон.
.: Иска ли ти се понякога да избягаш от работата?
Юлиан Вергов: Въпреки че актьорското майсторство ми е професията, не го наричам работа. Работа казвам само на някоя чужда продукция, в която играя някаква тъпотия.
Извън това, всичко, с което се занимавам, ми доставя огромно удоволствие и рядко имам нужда от почивка. Вероятно приемам така тези продукции, защото най-дразнещото в тях е висенето и чакането, докато ти дойде сцената.
.: Чакането не е ли по принцип най-трудното в киното?
Юлиан Вергов: Не, аз съм свикнал. За мен най-неприятното е обличането и гримът. Ставаш сутринта, обличаш се. След това отиваш на снимачната площадка, обличаш се пак. После - още няколко пъти. Много го мразя това.
Даже, като си купувам дрехи, не ги пробвам. Казвам от това еди-кой си номер. Затова доста често връщам дрехи, като се окаже, че не ми стават.. .
.: Мразиш и костюми, а в последните филми все такива роли – в "Стъклен дом" почти не те виждаме с други дрехи. Дори в "Прогноза" пак беше юпито...
Юлиан Вергов: Да, много мразя костюми наистина. Но когато съм в роля не ми пречи. Даже ми помага.
.: Не ти ли се играе гаменска роля?
Юлиан Вергов: Играе ми се всичко. Като играя, не се чувствам некомфортно в костюми, защото го възприемам от името на героя си. Но физическото действие на събличане и обличане много ме тормози.
.: Мислил ли си от името на някой свой герой, докато се готвиш за роля?
Юлиан Вергов: Не.
.: В "Мисия Лондон" най-интересните сцени с Варадин бяха без думи. Как постигна това екранно присъствие?
Юлиан Вергов: Много си мисля върху ролите и в процеса на работа отделям доста време, за да видя колко различни реакции може да има човек. Накрая избирам тази, която ми се вижда най-правилната – как би реагирал, как би постъпил...
.: Това ли е твоята актьорска тайна?
Юлиан Вергов: Не е тайна. Моят метод съм го научил от Цветана Манева, при която завърших актьорско майсторство.
Изразява се в простия отговор на въпросите "Какво правиш?" и "Защо го правиш?". Не е важно как го правиш, защото ако следваш тази идея, начинът сам идва. А ако тръгнеш обратно, излиза фалшиво и маниерно.
За съжаление доста често ми се случва това – да играя фалшиво и маниерно, ха-ха . Но какво да се прави – има и такива актьорски издънки...
Коя е най-голямата?
Юлиан Вергов: О, много са, във всяко представление са различни. Една вечер можеш да играеш изключително, а на следващата да не се получи. Слава богу, на мен обикновено ми се случва първото. И след това се чувствам страхотно. И с колегите в театъра споделяме тази радост.
.: Хубаво е да работиш с приятели, а повечето от твоите също играят в Народния театър...
Юлиан Вергов: Да и още по-хубавото е, че сме много ангажирани в тази работа. Въпросът не е просто да си изиграем нещата, а наистина да се случи илюзията, представлението и да доставим удоволствие не само на публиката, а и на себе си.
Наблюдавал съм много представления, които се претупват, но аз самият никога не съм имал такова. Играл съм болен, със скъсан менискус, със счупен крак и патерици, с две счупени ръце...
.: Как приемаш провалите си?
Юлиан Вергов: Те идват, когато се разсейваш и не правиш нещо с цялото си внимание, а половинчато. Старая се да не си го позволявам, защото може да се случи страшна тъпотия.
Когато обаче го допусна, доста разсъждавам над него и се опитвам да си извадя поуките. С течение на времето съм си дал сметка какво не трябва да правя и заради това провалите са все по-малко.
.: Имам няколко любими жълти клюки за теб – я сега си признай, изневеряваш на жена си, или си в гей връзка с Владо Карамазов?
Юлиан Вергов: Аз си мисля, че тия заглавия изобщо няма да ги обсъждаме.
.: Четеш ли ги?
Юлиан Вергов: Не, който каквото иска да пише.
.: Кой е най-смешният коментар, който си чувал за себе си?
Юлиан Вергов: Има много страшни неща, но за цял живот ще ми остане една смешка от Бургас. Тогава по улицата се шматкаме с Митко Рачков, една жена ни спира и казва на Митко: “Вие сте разкошен, страшно много ми харесвате, доставяте ми такова удоволствие, изключително талантлив сте...” След това поглежда към мен и ми казва: “Вас изобщо не ви харесвам!” И си тръгна. Съвсем откровено! Паднахме от смях. .
Автор: Елена Пенева, [email protected]
