"Боен клуб" е агресивен, сатиричен, конфликтен, брутален и често наричан просто шедьовър. Екранизацията по едноименната книга на Чък Поланик се превръща във философия на милиони и олицетворява живота на цяло поколение. Поколение, което не принадлежи никъде, на никого, освен на себе си, тук и сега.
Едно от малкото произведения, които не се вписват в определение като "филм", или просто име върху билет за кино. Изживяване, духовно прераждане, моментът, в който удряш дъното и вече няма връщане назад.
Голяма тлъста храчка върху всяка перфектна реклама за бельо, дизайнерско обзавеждане, петнадесетте вида прясно мляко в магазина.
"Боен клуб" представлява огромната зейнала дупка в съвременното съществуване, водено от плитки ценности, консуматорство, кухо и безсмислено дишане на човечество с еднакви мисли и надежди за бъдещето.
Филмът е кинематографичен шамар в лицето, тъй като се противопоставя на статуквото и призовава хората да се събудят, да се отърсят от материалистичния свят, където тези, които притежават най-много, печелят играта.
Лентата на Дейвид Финчър се опитва да разкъса всичко това, да отхвърли монопола на корпорациите, владеещи света, и да ни подтикне да разберем какво всъщност искаме от живота си.
Да разберем как "нещата, които притежаваме, в крайна сметка започват да притежават нас", как ставаме роби на материалното и можем да се спасим единствено с унищожението на тези наложени фалшиви идеали.
"Боен клуб" излиза преди повече от 10 години, във време, в което американската общественост е на нокти от все по-зачестяващите насилствени актове както сред възрастните, така и в средите на подрастващото поколение.
Филмът, проповядващ насилието като изцеление на душата, предизвиква фурор и скандал с присъствието си на големия екран. Тези провокативни идеи правят "Боен клуб" опасно брилянтен филм, който забавлява с остроумието си, но и те просветлява по неподозиран начин.
