Fame! I'm gonna live forever, I'm gonna learn how to fly! Когато си тийнейджър, изпълнен с ентусиазъм, желанието да полетиш високо, изглежда твърде лесно за постигане. Успехът обаче е предопределен за малцина.
Именно на този принцип залага и новият римейк на хита FAME. Осъвременената версия е вдъхновена от култовия през 80-те години мюзикъл на Алън Паркър, превърнал се в еталон в жанра и неслучайно отличен и с 2 награди Оскар.
Не го крие и младият Кевин Танчарон, за който оригиналът е бил "преди всичко вдъхновение". За 25-годишния режисьор реализацията на осъвременената версия е дебют в пълнометражното кино и смелостта му е похвална, като се има предвид, че едва ли може да избяга от неизбежното сравнение с такова колосално име в световното кино.
В крайна сметка обаче, Танчарон се справя успешно, тъй като дори и за тези, които са гледали Fame през 1980 година, римейкът има свой собствен прочит на екрана. Усилията на група талантливи певци, актьори и танцьори по време на четиригодишното им обучение в Нюйоркското училище за сценични изкуства да се борят за мечтата си са вдъхновяващи и за днешното поколение киномани, но това което истински впечатлява във филма, е най-вече липсата на типичния хепиенд.
Fame e преди всичко реалистичен, защото показва, че в живота има моменти, в които просто трябва да спреш и да се замислиш дали си на правилния път, независимо от желанията си. И може би умишлено, създателите му са избягали от типичната за оригинала сцена, превърнала се в класика - в която танцуващите по покритивите на колите ученици спират уличното движение.
Дори и без нея обаче римейкът на FAME е добър филм. Може би не велик, какъвто бе оригиналът за своето време, но определено филм, който си заслужава да видите.
