Още когато Evanescence разбиха класациите и взеха Грами с дебютния си албум Fallen през 2003 г., бандата от Арканзас загатна за огромния си потенциал и недвусмисленото си намерение да се наложат в рок средите. Осем години по-късно, след проблемите в състава на бандата покрай напускането на китариста Бен Мууди, както и успеха на втория студиен материал на Evanescence - The Open Door, емблематичната вокалистка Ейми Лий и компания отвеждат феновете към поредно музикално предизвикателство. Албумът Evanescence е записан в Нешвил от Ейми Лий (вокали, пиано), Тери Балсамо (китара), Тим Маккорд (бас), Уил Хънт (барабани) и Трой Лоухорн (китара). Продуцент е Nick Raskulinecz, (Foo Fighters, RUSH, Stone Sour, Alice in Chains, Deftones), а освен в стандартна CD версия, албумът излиза и в луксозно издание с 4 бонус парчета и DVD. В България продукцията се разпространява от Анимато мюзик/EMI.
По повод третия албум на Evanescence, Ейми Лий даде обширно интервю за Avtora.com, в което стана дума за процеса на записите, ползите от работата с нов продуцент и нуждата от това да избягаш за малко от себе си...
.: Какво беше чувството да се завърнете отново в студио?
Ейми Лий: Обичам това изживяване... обикновено това е любимата ми част, също като създаването и записите на песните, страхотно е... Nick Raskulinecz, продуцентът, с когото работихме този път, е страхотен човек, има страхотна енергия.
Той е много голям почитател на музиката като цяло. Ник много се забавляваше по време на записите, беше като част от бандата, беше ентусиазиран, колкото нас... Беше много забавно да се работи с него, той през цялото време размахваше ръце все едно, че свири на китара (смее се)... изкарахме си страхотно.
Иначе в този албум трябваше да свиря на арфа, което беше много забавно, но и голямо предизвикателство за мен. Записахме някои нови интересни синтезатори, както и припеви. Този път експериментирахме много и наистина си изкарахме добре в студиото.
.: Как протече работата по албума?
Ейми Лий: Писахме тези песни цяла вечност. Искахме да експериментираме, да променяме, беше все едно просто не искаш да стоиш на едно място за дълго, защото започва да става скучно.
Написах по-голямата част от албума в къщата си в Ню Йорк, в моето студио. Обичам да прекарвам голяма част от времето си в създаване и демо записи. Тери и Тим дойдоха няколко пъти, понякога оставаха за седмици или месеци, така че къщата ми се превърна в истински лагер, докато работихме по албума.
След това, след като бях работила толкова много вкъщи, имахме нужда от промяна и затова отидохме в Орландо, където се видяхме с Уил, който също се включи. Беше много готино, защото нещата се получаваха много спонтанно. Бяхме в едно малко студио и имахме възможност да записваме на момента, не беше все едно бяхме в студио за запис на албум, ами по-скоро място, където можеш да събереш идеите си в демо-та.
След това се случи една наистина яка сесия, в която Тим, Тери и аз пристигнахме в Сан Франциско и оттам аз шофирах в продължение на 4 часа през изумително красив пейзаж от скали, хълмове и пр. Всичко ставаше все по-красиво и по-красиво, а аз си мислех: "Къде отиваме?". Стигнахме до това място, беше все едно сме го открили случайно. Беше много лудо, пътуването ни отведе през скалисти планини до Сонома, Калифорния.
Мястото беше отдалечено от всичко и най-близкият град беше на около 20 минути с кола. Там имаше само два ресторанта, магазин за dvd-та и филми, в който имаше доста нови заглавия и една бакалия, както на всички подобни места, които знам. Действително написахме няколко страхотни песни.
Erase This беше една от идеите, които ни хрумнаха там, Say You Will също и какво още... Опитвам се да се сетя за някоя друга песен, която започнахме там. Доста работа свършихме, но по-хубавото беше, че в онази къща бяхме само тримата, надалеч от всичко, без телефони, без имейли, без нищо... просто гледахме природата отвън и когато почувствахме, че ни трябва почивка, излизахме да се поразходим.
Тогава си взимах един сандвич, една вода, тетрадката, в която записвам стихове за песните си, моя ipod и просто тръгвах по скалите.
Помня, един ден, видях едни тюлени, които се препичаха по скалите. Много им се зарадвах, седнах и започнах да ги наблюдавам, хапвайки от сандвича си. Може да звучи глупаво, но наистина беше страхотно - духовно изживяване да бъдеш на такова отдалечено място. Беше все едно всичко можеше да се случва и преди петстотин години и ние въобще нямаше да забележим разликата.
Беше много вдъхновяващо. Да видиш природата, да бъдеш далеч от хората и нормалния живот... беше супер.
.: Как премина писането на текстовете?
Ейми Лий: Писането на текстове е... не искам да кажа тежко, но със сигурност е изпитание. Определено е нещо, над което се трудя в продължение на много време. Понякога се случва текстовете да ми дойдат от само себе си, The Change се появи така.
Казах на момчетата: "Хрумна ми нещо на момента, има много други песни, върху които да се работи хора, така че аз отивам вкъщи да запиша точно тази!". Почувствах, че ми е хрумнало нещо и трябва да уловя момента, за да запазя идеята. По принцип, това не се случва често. Обикновено, текстовете са последното нещо, което правим.
Обикновено... (смее се)... просто си блъскам главата в стената за всеки ред и пиша малко по малко, променям ги, връщам се отначало, докато всичко не придобие смисъла, който искам да придобие, докато нещата не зазвучат, както ги искам...
Не знам, аз обичам да пиша текстове, но това е сериозна работа и ми отнема доста време.
.: Как беше работата с Ник?
Ейми Лий: Когато наредихме песните и си казахме: "Това е, влизаме в студио и записваме албума!", аз влязох в интернет и се разтърсих за продуцент, който ще направи нещата по начина, по който си ги представях.
Направих малко пътешествие, посещавайки много различни хора, за да открия правилния човек. Така срещнах Ник, който беше първият човек, с когото се запознах в Нешвил и накрая записахме албума в Blackbird Studios. Когато влязох в това студио, просто се влюбих в него.
Казах на Ник: "Еха, ако работим заедно, може ли да записваме тук?", а той отвърна: "Да, много бих се радвал да направим записите тук, защото аз живея в Нешвил!". Студиото наистина е много яко. Собствениците му, семейство МакБрайд, са чудесни хора, дори ни направиха барбекю на тръгване.
Чувствахме се като у дома си там, в смисъл, приятно е да си в Арказнас или някъде другаде, където животът е нормален. И по средата на всичко това, имахме студио от световна величина. Беше си малко като бягство.
Още когато се срещнах с Ник, го почувствах близък, разговаряхме 2 часа, без да разбера кога е минало цялото това време. Беше все едно с Ник винаги сме били приятели. Говорихме за музика – какво обичаме в музиката, защо правим нещата, които правим, и начините, по които ги правим.
Неговият начин не беше това, на което съм свикнала. Звучеше ми като предизвикателство. Звучеше ми все едно ще ми се наложи да изискам повече от себе си и това малко ме плашеше. Но накрая, когато взех окончателното си решение, помислих и си казах: "Всъщност, точно от това имаме нужда, това е, от което аз имам нужда".
Да можеш да направиш крачка напред, да направиш нещо различно, просто да го направиш... Ако не се получава, значи не се получава, но знаех, че просто трябва да вярвам на Ник изцяло и бях възнаградена за това. Той е страхотен продуцент. Не мога да съм по-щастлива от начина, по който се развиха нещата.
.: Хареса ли ти Нешвил?
Ейми Лий: Много добре ми беше в Нешвил. Ние записвахме в Лос Анджелис преди това, както и в Ню Йорк, само че в Нешвил е малко по-нормално. Има един момент, в който просто трябва да се вглъбиш. Искаш да можеш да работиш задълбочено, без да мислиш за себе си. Без грим, без нищо, просто работа през цялото време и точно така беше при тези записи.
Беше много освобождаващо за нас и в същото време, не бяхме в средата на нищото, все пак бяхме в Нешвил. Което пак не е като да си в големия град, където хиляди неща се случват непрекъснато около теб. Но беше хубаво, напомняше ми за началните години в гимназията, когато започвахме да правим музика. Когато създадохме Evanescence.
Преди да подпишем първия си договор постоянно записвахме парчета. Бяхме повече студийна банда, отколкото live банда, заради всички онези елементи, които бяха важни за нас и искахме в музиката си. Така, че Нешвил ми напомни за онези дни, когато записвахме на различни места, в репетиционните на разни хора, в гаражите им и т.н. Преживяното наистина ме върна към корените ми.
.: Разкажи ни за бандата в момента.
Ейми Лий: Съставът на групата е същият, какъвто беше в края на последното ни турне. Спомням си, че към края ние си помислихме, че сме постигнали, каквото искахме. Стигнахме до същността на това да бъдем една група, да бъдем в синхрон.
Звучим страхотно, на концерти свирим без грешка. Взискателни сме към себе си повече отколкото дори публиката и често първото нещо, за което си мисля след концерт, е: "Човече, онази част! Сбърках първите две, прецаках ги!".
Ние обичаме да свирим заедно. Много е хубаво, заради страхотната енергия между нас на сцената. А и да направим албума по този начин, дори само записите, беше супер. Толкова съм горда от музикантите в тази група! Наистина мисля, че това е най-силният състав, който сме имали - аз, Тим, Тери, Уил и Трой. Беше страхотно, че в последния миг отново се събрахме с Трой. Ние много го обичаме и е супер, че свирим с него. Той е страхотен китарист и приятел. Мисля, че с него нещата си идват на мястото.
.: Какво мислиш за социалните мрежи?
Ейми Лий: Мисля, че е страхотно да можеш да влезеш в интернет и да видиш какво имат да ти кажат феновете и какво мислят те, да осъществиш обратна връзка. Специално за мен, възможността веднага да им дам информация е страхотна.
Много харесвам Twitter, защото мога да публикувам неща от телефона си, а феновете се чувстват все едно виждат как се случват нещата "отвътре". Добре е и за мен, защото наблюдавам реакциите, например, когато сме въодушевени за нещо и искаме да го споделим, това е добър начин за комуникация.
Споделяме вълнението си с тях, защото тяхното вълнение ни прави още по-въодушевени. Така, че Facebook, MySpace, Twitter... всичко това е страхотно!
.: Разкажи за предстоящото турне?
Ейми Лий: Мина доста време и докато правехме песните, бяхме като група, която се е събрала, за да посвири, но през цялото време си мислихме как ще ги изсвирим на живо пред феновете. През цялото време, в което бяхме в предпродукция, си казвах: "Нямам търпение да изсвирим тази песен наживо! Тази песен е само за live!". Така беше особено с някои от парчетата, което ни надъха още повече.
Този път ми си иска да посетим някои държави, в които не сме били досега. Знам, че там имаме много фенове, защото често виждам в интернет съобщения от рода на "Ейми! Елате в Пуерто Рико" или "Елате в Афганистан!"... въобще навсякъде по света.
Все още не съм била в Китай, но много искам да отида там, ще бъде супер. Тайланд, Индия... Къде още? Нека просто отидем до Хаваите. Да направим турне из Карибските острови... това би било чудесно. Бих искала да пътуваме на яхта, да спираме на всеки един от островите по пътя в продължение на три години. Хората там нямат нужда от тежка музика, те просто разпускат.
.: Какво да очакват феновете от концертите ви?
Ейми Лий: Аз държа на това нашите концерти да се доближават максимално до звученето в албумите. Искам да сме максимално близо до този добър звук и това ни коства много работа. Репетираме много и се надявам, че на живо ще звучим по същия начин, та дори и по-добре от записите в албума.
