Жанр: First Person Action
Година: 2010
Произв./Изд: 2K Marin/2K Games
Платформа: PS3 | X360 | PC
За играта:
Оригиналният Bioshock беше едно от най-качествените заглавия на 2007 година. Играта определено притежаваше своите недостатъци, но предлагаше толкова плътна и зловеща атмосфера на обреченост, че без никакво съмнение заслужи получените от публика и критика овации. Сега, три години по-късно, ни остава да видим дали продължението на нестандартния екшън е достойно за еквивалентни хвалби (и приходи).
За незапознатите действието в Bioshock се развива насред полуразрушения град Рапчър, построен на морското дъно през четиридесетте години. Идеята е да бъде създадено най-прекрасното и утопично кътче на планетата, но понеже прекрасните и утопични кътчета не са добър терен за качествен екшън, нещата в Рапчър се объркват могъщо, а жителите му полудяват и започват да се избиват напористо покрай възможността да придобият свръхспособности благодарение на някакво тайнствено вещество, наречено Адам.
Действието в Bioshock 2 започва десет години след края на оригинала и ни представя нов главен герой, а именно – Делта, оригиналното Голямо татенце (въпросните, за неигралите първата игра, са пазителите на Малките Сестрички – генетично модифицираните момиченца, които събират Адам). Задачата ти е доста праволинейна – да откриеш изгубената си сестра и двамата да се измъкнете от извратения подводен град.
Визия и звук:
Най-важният фактор за Bioshock – атмосферата – отново е на ниво. Въпреки че чисто визуално нещата не са мръднали особено много и от графичен шедьовър през 2007 година играта се е превърнала в стандартно заглавие с малко повече мокри ефекти през 2010-та, Рапчър си остава все същият зловещ, разрушен от човешката глупост Рай с ретро излъчване. Музиката, звуковите ефекти и озвучаването не отстъпват на тези от оригинала, което – казано с други думи – означава, че заслужават отличен - шест.
Геймплей:
За разлика от първата игра, която ти даваше възможност да обикаляш из Рапчър общо взето свободно, Bioshock 2 е далеч по-праволинейна, което означава, че ако си пропуснал нещо и преминеш към следващото ниво, въпросното нещо вече е недостъпно за теб. Очакваните промени в геймплея, свързани с факта, че си поел ролята на един от най-страховитите си противници от оригинала, въпросните Големи Татенца всъщност не са чак толкова големи. Екшънът си е все същият – имаш богат набор от специални умения и оръжия, които предразполагат към бавно развитие на действието и тактическо мислене. Отново са налични морални избори, които са свързани с това дали ще видиш “добрия” или “лошия” финал на играта и въпросните пак са свързани с отношението ти към Малките Сестрички, но за съжаление в даден момент опазването на малолетните изчадия става толкова досадно, че като нищо ще избереш “лошия” път не защото така си решил, а просто за да редуцираш скучните моменти в Bioshock 2.
Иначе новите ти тежкотоварни врагове – Големите Сестрички – са предизвикателни и интересни, но срещите с тях са редки и всичките до една се случват по сценарий, така че страхът за живота ти тук определено не е водещ фактор.
Чисто новият мултиплеър режим също не раздвижва нещата особено много. Дори да оставим настрани факта, че опцията за мрежова игра в заглавие, създадено с идеята за атмосферично солово преживяване, ми се вижда малко странна, хаосът от умения, малкото амуниции и многото живот правят мултито на Bioshock 2 бавно и почти напълно лишено от адреналин.
Присъдата? Още от същото с някои минимални промени, повечето – към по-лошо. Феновете на оригинала почти със сигурност ще харесат и втората част заради все така плътната атмосфера, но на новите играчи бих препоръчал първо да пробват въпросния оригинал и да проверят лично дали ще се причислят към редиците на гореспоменатите фенове...
Плюсове:
- Непоклатима атмосфера. Ако ти е писнало от нахакани войници, борещи се за благото на човешката раса, Bioshock 2 определено ще ти предложи един много различен екшън;
- Богатият набор от специални умения и оръжия, всяко едно с по три вида амуниции, осигурява добра възможност за експерименти и множество тактически подходи;
- Още от същото, което за феновете на оригинала сигурно си е страхотен плюс.
Минуси:
- Играта е по-слаба от оригинала, откъдето и да я погледнеш. Праволинеен геймплей, липса на предизвикателство, безсмислен мултиплеър, вкаран колкото да има нещо ново;
- Системата с моралните избори този път просто не работи добре. “Добрият” път не подлага на изпитание героичните ти пориви, а просто е досаден, което може да те принуди да избереш “лошия”, дори да не го искаш.
