„Мимолетни създания и други психотерапевтични истории“, Ървин Ялом

Кои са най-големите предизвикателства пред нас като човешки същества: да осмислим живота си и да приемем неизбежния край. На тези страници ще прочетете истинските истории на различни хора, изпаднали в житейска криза, които не откриват лек за страданието си. Те често са объркани и обезверени, но благодарение на психотерапията достигат до разтърсващи прозрения, които променят кардинално личността и живота им.

Ървин Ялом, един от най-видните психотерапевти на нашето време, помага на пациентите си да проследят корените на своето страдание до самата същност на човешкото битие. Не се страхува да ги последва в онези тъмни територии, където властват страхът от смъртта, самотата и безсмислието. Готов е да се лута с тях, докато заедно открият освобождаващата истина и стъпят по пътя на избавлението.

Ялом отново затвърждава репутацията си на брилянтен разказвач, осветляващ драмата на екзистенциалната психотерапия. „Мимолетни създания“ е честен разказ за трудностите в човешкия живот, но също и възхвала на някои от най-прекрасните му плодове – любовта, семейството, приятелството. От книгата на наставник като Ялом можем да научим как да направим живота си не просто по-поносим, а по-смислен и по-радостен.

200 с., мека корица: 19.90 лв.; твърда корица: 23.90 лв.

Откъс

Кураж на всички, които водят битка със своите демони

Най-важното, което аз, а и всеки друг психотерапевт може да направи, е да осигури автентични целебни отношения, от които всеки пациент може да извлече онова, което му е потребно. Заблуждаваме себе си, ако смятаме, че целебният фактор е някакъв конкретен акт, бил той интерпретация, предложение, преформулиране или успокоение.

Пациентите в тези истории постигат изцелението по начини, които не бих могъл да предвидя. Един ме удостоява с привилегията да потвърдя факта, че значима личност го е смятала за значим. Друга пациентка успява да се избави от усещането за разпад на реалността благодарение на автентичния контакт със своя психотерапевт. Трети проумява, че истинският живот се води в настоящия момент. Животът на четвърти се променя, когато му изпращам своята домашна помощница. Медицинска сестра открива своя по-добър Аз. Замлъкнала писателка намира своя глас. Умираща жена насища със смисъл последните си дни, решавайки да стане пионер в смъртта, да даде на своите приятели и близки пример в умирането. Психотерапевтка си дава сметка, че диагнозите могат да изопачават личността на другия и да възпрепятстват разбирането му. Млад мъж намира себе си, усвоявайки практиката на античен мислител. Във всеки от описаните случаи аз изнамирам – целенасочено, а понякога случайно – неповторим подход към всеки пациент, който не може да бъде открит в никой наръчник по психотерапия. Тъй като може никога да не узнаем как точно сме помогнали, ние, психотерапевтите, трябва да се научим да съжителстваме комфортно с тайната, докато придружаваме пациентите си по пътя на себеоткриването.

Пиша за тези от вас, които хранят страстен интерес към човешката душевност и личностното израстване, за мнозината читатели, които ще се идентифицират с вечните екзистенциални кризи, обрисувани в тези истории, и за онези, които обмислят да започнат или вече са започнали психотерапия. Надявам се събраните в тази книга истории за обновление да дадат кураж на всички, които водят битка със своите демони.

Също така силно желая полза от този текст да извлекат прохождащите психотерапевти. Десетте истории са замислени като обучителен материал, като нагледни уроци по психотерапия, каквито обикновено не са включени в днешните университетски програми. Повечето програми сега (често под натиска на акредитационни съвети и застрахователни компании) целят обучението единствено в краткосрочни „емпирично обосновани“ терапии, състоящи се от специфични техники, съгласувани с дискретни диагностични категории, като депресия, хранително разстройство, панически пристъпи, биполярно разстройство, пристрастености и конкретни фобии. Тревожа се, че настоящият фокус в психотерапевтичното обучение в крайна сметка ще доведе до загуба на цялостния поглед към човека и че хуманистичният, холистичен подход, който аз използвах при тези десет пациенти, може скоро да бъде забравен. Макар изследванията върху ефективността на психотерапията да свидетелстват, че решаващият фактор са терапевтичните взаимоотношения, текстурата, формирането и развитието на тези взаимоотношения рядко са на фокус в обучението на младите психолози.

В тези истории аз се надявам да съм демонстрирал как фокусът върху тук и сега може да бъде използван благотворно. Периодично насочвам вниманието си към връзката между мен и пациента: обсъждам с него процеса; многократно питам за състоянието на контакта ни по време на настоящата сесия; интересувам се дали има въпроси към мен; търся коментари за взаимоотношенията ни в съновиденията. Накратко, най-важният ми приоритет е изграждането на честна, прозрачна и ползотворна връзка между нас.

Друга моя надежда е десетте истории да повишат усета на психотерапевтите към екзистенциалните теми. Героите ми страдат от проблеми, които не се поддават на традиционното категоризиране. Млад мъж се опитва да притъпи ужаса от смъртта посредством сексуална активност; възрастен мъж, угнетен от ограниченията на старостта, се стреми към младежка спонтанност и усещането, което тя дава за безгранични хоризонти; умираща пациентка търси смисъл; медицинска сестра полага грижи за другите, но не може да открие утеха за себе си; един копнее за по-добро минало, а друг се опитва да компенсира своята отсъстваща идентичност, насаждайки образа си в моята памет.

Далеч по-многобройни, отколкото се смята, са пациентите, които се борят с екзистенциални проблеми. Героите на моите истории се опитват да преодолеят тревожността, пораждана от преходността на живота, скръбта от загубата на любими хора и страха от загубата на Аза при смъртта. Опитват да си отговорят на въпросите как да живеят смислено, как да се справят със старостта и нейните ограничения, размишляват за екзистенциалния избор и изначалната изолация на човека. За да помагат, психотерапевтите се нуждаят от изострена чувствителност към екзистенциалните проблеми. Те трябва също така да достигнат до формулировка за проблема на пациента и необходимите мерки, която да се различава коренно от формулировките на специалистите с друга ориентация.